Колко стихове заради теб изтрих...

Колко стихове заради теб изтрих...
Пиша и все нещо не достига.
Всичките ми редове без теб са пусти,
а сърцето ми нахално се надига

във гърдите и тупти безсрамно.
То не е знае що е жал и мъка.
Сърцето иска просто да обича,
сега, ВЕДНАГА - без да чака.


А мъча се да те обичам тайно
и представям си те всеки ден
по различни улици, пресечки,
как изправен ти вървиш до мен.

Оглеждам се, но съм сама,
отпивам глътка чай и премълчавам
най-хубавото чувство на света -
да обичам. То във мен остава.