Писмо до дъщеря ми

Мила дъще, пази се от мъжете.

Но не от всички. Ще ти кажа от кои.

От онези с големите надежди,

които дават ти милион мечти.

Всичко слушай, което ти приказват,

но не вярвай и на думичка една,

че повярваш ли – ще паднеш повалена

като улучена във лов сърна.

Остави ги, нека си говорят,

кимай утвърдително с глава

и преди да стане твърде късно

им помахай лекичко с ръка.

Нов поглед над старото време в Кинокафе

До този момент за конкретно място, не географски, а затворено пространство, не съм писала. Но има места, за които е нужно! Дори нужно не е подходящата дума.. Просто са толкова прекрасни и вдъхновяващи, като втори дом, че дори и да не се пише и да не се говори за тях, те ще продължават да съществуват, да ги има в битието ни, едва забележими, като усещането "да си  вкъщи" или осезаеми като аромата на нафталин в бабиния гардероб. 

За Кинокафе говоря. Ама много ми е хубаво! Ако има място, което по някакъв начин може да ме изрази - ето го. Това "кафе" (в кавички, защото е много повече от плоското определение на този тип заведения) не е само за любителите на киното. То е за всички, които имат едно може би леко носталгично усещане по миналия век. Душата ми, бленуваща да живее в 20-те години на XX-ти век, там се почувства толкова на място, колкото никъде другаде до сега (или поне липсва такъв спомен в съзнанието ми, като изключим картинната галерия в Лондон). Всъщност това е място на изкуството, изразявано в различни форми. Кино, литература, художествено изкуство - всичко го има.

Нежната Феерия на Михаела

Пристрастна съм и не ме е срам да си призная! Те прекрасна, очарователна и нежна! Толкова е усмихната и оптимистична, че макар че не се срещнах с не лично, то това е достатъчно осезаемо, за да го усетите от другия край на света. Тя се казва Михаела, но ще я наричам Мишето, смятам, че и отива. 

Коя е Мишето? Не знам коя е, но за щастие усетих каква е. Ето какво каза тя самата за себе си: "Казвам се Михаела, на почти 23 години съм по лични документи и на около 7 и половина по душа. Завърших висшето си образование и в момента работя по специалността си (рентгенов лаборант), а от около година създавам и бижутата си. С времето опитвах да се занимавам с много неща, дори сега се опитвам, но никое от тях не съм довършвала ‘докрай’, нито едно не е било сериозно и продължително и си казах, че искам да намеря Нещото. Надявам се това да са нещицата, които правя в момента, подхождам много отговорно, сериозно и с любов към всичко. :)"

Животът бил е кръговрат

Ако любов ти дам, любов ли ще ми върнеш?
Нали животът бил е кръговрат.
Със теб живея и от теб умирам,
ти си моят мигновен поврат.

Преди тебе сякаш бях като река,
устремена, силна, непреодолима,
но появи се ти, пресъхна моето корито
и станах суха, слаба, уязвима...

Цветята не винаги увяхват - изкуството на Ели

За никого не е тайна, че обожавам ръчно правени неща. Без значение дали е картичка, нарисувана картинка върху случайно листче, бижу, шал, писмо, икебана и каквото и да било друго, което можете да си представите... Така в търсене на нещо ново и красиво, открих прекрасната Ели и нейните "живи" цветя, който продължават да носят слънце дори след като са хербаризирани, превърнати в нежни бижута.  Нямаше как да подмина току така тези красоти, не мога и да ги запазя само за себе си. А и тези обеци толкова силно привлякоха вниманието ми, че искрено се влюбих! Така се роди и идеята за днешния пост. Вижте Ели или по-скоро какво носи в себе си, какво създава.

Любовта ми е завет

Ще ставам преди тебе сутрин,

ще те целувам тихо по челото.

Кафе не, а чай ще ти направя

и ще се мушна отново във леглото.

Ще те галя нежно, малко плахо,

както снегът малкото кокиче.

Ще ти шепна колко те обичам.

Какво като съм твоето момиче…

Нима не мога да съм нежна с теб?

Искам цялата да ти се дам.

Душата ми е моят огън,

а тялото ми – светъл храм.

Огънят ми тебе в мрака търси,

храмът ми е пуст без теб.

Цял свят не мога да ти подаря,

само любовта си – тя ми е завет.

Джинджифилено

Ако кожата ти има вкус
то щеше да е джинджифил.
Леко пиперлив, приятно сладък,
сякаш в каничка със чай си скрил

всичко хубаво и лошо в теб
малко мъка, капчица тъга,
а щастието ти притихва плахо
в ранно утро и пролетна роса.

Париш ми по устните от рано,
като късна, есенна слана.
Да те обичам? Да те мразя?
Добро утро. Сън ли бе това?