До този момент за конкретно място, не географски, а затворено пространство, не съм писала. Но има места, за които е нужно! Дори нужно не е подходящата дума.. Просто са толкова прекрасни и вдъхновяващи, като втори дом, че дори и да не се пише и да не се говори за тях, те ще продължават да съществуват, да ги има в битието ни, едва забележими, като усещането "да си вкъщи" или осезаеми като аромата на нафталин в бабиния гардероб.
За Кинокафе говоря. Ама много ми е хубаво! Ако има място, което по някакъв начин може да ме изрази - ето го. Това "кафе" (в кавички, защото е много повече от плоското определение на този тип заведения) не е само за любителите на киното. То е за всички, които имат едно може би леко носталгично усещане по миналия век. Душата ми, бленуваща да живее в 20-те години на XX-ти век, там се почувства толкова на място, колкото никъде другаде до сега (или поне липсва такъв спомен в съзнанието ми, като изключим картинната галерия в Лондон). Всъщност това е място на изкуството, изразявано в различни форми. Кино, литература, художествено изкуство - всичко го има.
Дори тъканите килими са си плод на творчество.
Хубаво ви казах колко много ми хареса, но май забравих да спомена къде е . Та, в Пловдив, на ул. Васил Априлов 3 (до кръговото на Централна Гара). Можете да разгледате и тяхната фейсбук страница - Kinocafe Plovdiv.
Усмихвайте се!
Няма коментари:
Публикуване на коментар