Помниш ли когато ни имаше?

Какво искам от живота ли? Много неща искам. Ей сега ще ти ги изброя всичките.

Искам:

една зелена поляна, на която да лежа и да гледам небето;

да отида на село в гората и да гледам звездите през нощта;

една топла ръка, която да държа;

един човек, с когото да мога да си помълча;

книжка за оцветяване и флумастери;

да си заровя дланите в чувал, пълен с фасул;

да ходя боса по пясъка;

да имам градина, в която да посадя цветя и зеленчуци;

не бих отказала и няколко книжки за компания.

Това ми стига да съм щастлива…

Помниш ли как се запознахме? А помниш ли колко силно валеше тогава? Имаше буря. Отне ти доста време да запомниш името ми, но само секунда, за да ме целунеш след това. Помниш ли колко е „готина“ ЖП гарата? Помниш ли колко sms-и си изписахме. Пращахме си песни, а дори не бяхме чували гласовете си. Тогава нямаше Facebook. Помниш ли как и кога дойде? Часът бе 11:47, още помня. Никога не съм излизала по-бързо от вкъщи. Помниш ли стълбите на 5-тия етаж и покривите, по които обикаляхме? Скицата, която ми подари и стиховете, които си изпращахме… Помниш ли как се гонихме с години…

Помниш ли как се озовахме в Каварна и как се смееше на синята ми коса? А как ме накара да скоча с теб от 50 метра височина? Помниш ли как ме целуна до реката? А колко уплашена бях, когато за пръв път се срещнах с майка ти? Колко фанти портокал изпихме… Помниш ли, че никога не си повишихме тон? Помниш ли кога си разменихме пръстените с римски цифри? Дали все още пазиш своя, не знам. Помниш ли неделните следобеди и акустичните китари? А когато ми направи серенада пред 100 души и не знаех дали се радвам или да потъна в земята от срам, защото песента ти беше абсурдна :D Бялата тениска с жълтия лимон все още я пазя, да знаеш. А когато целите се съдрахме в розовите храсти? И картините на баба ти! Помниш ли, че когато ти казах, че ми липсва балкана, ти дори не попита дали има конкретно място, а директно тръгнахме. Помниш ли Широка поляна? Помниш ли когато за пръв път ти казах, че те обичам? На японски.

Помниш ли как паднах по камъните в реката и за малко не ме наби на път към вкъщи, защото се уплаши? Свали си тениската, за да попиваш кръвта по гърба ми с нея. Помниш ли колко различни бяхме и ни беше трудно да намерим нещо общо по между ни… Но намерихме! Помниш ли, когато бяхме на 20, без 1 стотинка в джоба, но цяло лято пътувахме!? Помниш ли най-вкусната пилешка супа в живота ни – в малката хижа някъде в Рила. Помниш ли колко студено беше през нощта? Даде ми и твоя спален чувал, за да не измръзна… Помниш ли джулая в Бургас? Онзи, в който скочихме във водата с дрехите и после едва успях да сваля дънките си. Помниш ли кога за първи път ми пусна тази песен?



Аз помня. Цял ден те снимах тогава. Още пазя кадрите.

Помниш ли когато за първи път ме заведе на вашата вила? Обиколи цялото село и обра лалетата на всички… Точно 77 лалета, защото много искаше да ми подариш голям букет. Никога няма да забравя тези лалета. Не заради броя, а защото го направи за мен. Помниш ли как криеше белите рози с якето си и дори не знаеше, че те виждам от третия етаж. Помниш ли как се въргаляхме по тревата на тепето и цялата ми коса беше пълна с изсъхнала трева. Помниш ли, когато си избирахме звезди? Помниш ли как ме замеряше с кори от мандарини всяка вечер? Винаги взимаше по три килограма. От тогава не ям мандарини. Помниш ли, когато Аврора заживя с нас? И как спеше по между ни на леглото.

Помниш ли когато оставих всичко и тръгнах на майната си? Трябваха ти 2 седмици, за да дойдеш с един малък сак и никога не си тръгнeш. Ти никога не си тръгна, дори когато хвърлих телефона ти по теб… Помниш ли когато заседнах в пътуване и чаках 6 часа? Беше се прибрал преди мен и беше направил вечеря. Помниш ли колко силно туптеше сърцето ми в съдебната зала, а ти стоеше до мен и ме държеше за ръка? А как ме учеше да шофирам? Супер добър учител си! Помниш ли когато гравира пеперуди върху мрамор? А когато ми каза, че искаш да се ожениш за мен, докато ядем пица? Тогава мислех, че се шегуваш. Единственият ми пръстен, който прилепва идеално на ръката ми е от теб.  Помниш ли как пътува през нощта, за да дойдеш при мен преди изгрев, защото бях тъжна, а ти ми беше обещал? Не вярвах, че ще го направиш. Помниш ли когато цялата стая беше в свещи?

Помниш ли как заспахме от двете стани на телефоните, а когато се събудихме никой не бе прекъснал разговора? Помниш ли когато си хвана стоп в 1:30 през нощта, защото ти липсвах? А бележките, които беше скрил из целия град и търсих в продължение на часове? Помниш ли как цъкахме хек?

Помниш ли колко се зарадвах, когато се прибра няколко дни по-рано? А когато беше моето +1 на поканата? Ти едва ли помниш, но аз помня как в продължение на месец спах по около 2-3 часа, за да мога да подготвя изненадата за рождения ти ден. Помниш ли как си изкара акъла, когато дойдох при теб на стоп с онзи водолаз с Yamaha-та? Помниш ли как ми направи кафе преди да се е съмнало на Триглав? Помниш ли, когато си лепяхме бележки из вкъщи? Помниш ли картичката с Червената шапчица за рождения ми ден?

Помня всеки момент, в който ме сърцето ми празнуваше, че те имам в живота си. А ти помниш ли? Беше хубаво.