Дори не помня кой
и кога изрече това изречение, но от месеци насам то е забито нож в съзнанието
ми… Червено, червено, червено… Как може цвят, олицетворяващ агресията, да е
символ на щастието, пък било то и на слънцето? Не го разбирам.
Помня защо бе
изказано това изречение – заради червената ми коса. Това означава ли, че трябва
винаги да съм щастлива? И как един съвсем обикновен човек, като всички
останали, изпитващ емоции, имащ страхове и мечти, може да бъде винаги щастлив?
Нима по света има такъв глупак (и не го казвам като обида), който винаги да
бъде преизпълнен с щастие? Нима има човек, който нито веднъж в живота си не си
е задавал въпроса, който неминуемо дава и отговора: „Щастлив ли съм?“
Това може би е най-риторичния
от всички въпроси по света. Веднъж запитал се дали си или не си, то неминуемо и
безсъмнено отговорът е отрицателен. Щастливият човек никога не би задал сам на себе си подобен въпрос,
който би застрашил цялото му моментно състояние на еуфория.
