Лято е. Горещо е. Морско е.
Никога не съм изявявала кой знае какво желание да посетя
Лозенец. Явно предчувствието ми, че това място не е моето се оказа съвсем
вярно. Не го почувствах като свое, но там има едно, две кътчета, които са
особено уютни и комфортни, и се появиха като манна небесна, спасявайки мен и
хората около мен от негодуванието ми по адрес на морското селище. Първото
местенце са скалите в северната част на плажа. Пусти, безлюдни, ронещи се и
необезпокоявани от никой и нищо, освен раците, наврели се между островърхите
камъни, потопени във водата. Но тук за скали няма да ви говоря. А за нещо
друго. За един бар.
„Барчето“ – така се казва втората спасителна жилетка,
хвърлена ми в Лозенец. Вдъхновен от хавайския стил на светските барове, Барчето
не се намира НА, а ВЪРХУ плажната ивица. Изграден е върху скалите в края на
плажа и е освежаващ точно толкова, колкото коктейлите, които се предлагат в
него. Изцяло направен от светло дърво, той напомня адски много за бара, сниман
във филма „Кецове“ (ако сте гледали филма). Пък и за това се сетих взирайки се
в червените конверски, окачени отстрани до бара. Не е грандиозно голям, нито
твърде малък. Подраних с ходенето си, но предусещам, че в разгара на сезона
партитата там ще са жестоки. А и все пак – на море сте, какви да са инак.