Изгубих се между хълмовете на Морайра

Съвсем не буквално :Д По-скоро изгубих част от себе си в Морайра и ми е толкова хубаво! Намира се на 5, 6 км от Калпе - доста по-голям и развит град и на час и половина път с кола от Валенсия. Това е малко испанско селце (макар че личното ми понятие за село е съвсем различно) с приблизително население от 6 000 души, повече от 50% от които са чужденци. Т.е. испанско селище, но трябваше да ги търся тези испанци. Но пък англичаните, германците и българите са в изобилие.




От десетина дни се каня да направя този пост, но все или не ми остава време, или не знам как да я опиша тази Морайра. Заобичах я! Дали заради хората, с които бях, дали заради баланса на спокойствие и плажни партита - знае ли човек. И като че ли точно тук е мястото на благодаря на семейство Каневи за гостоприемството и обичта, с която ме приеха! Та сега от време на време, вечер преди лягане се блъскам из скалите ѝ и си припомням какво и как се случи там. Както казах - малко градче е. 


Чаровни са малките ѝ стръмни улички и белите къщи. Хубаво е, че непознати хора ти се усмихват и те поздравяват. Определено се чувствах добре приета там, всъщност точно като вкъщи. Морайра не е място за нестихващ нощен живот и алкохолен туризъм, ако търсите това идете в Бенидорм - на половин час път е (В топ три на местата за алкохолен туризъм за обявени Магалуф (Майорка), Бенидорм и кой още - Съни бийч, разбира се! За къде без нас...). Не че няма барове и заведения, просто не е претъпкано. Но пък има хубав английски пъб на центъра (с толкова англичани как да няма).

Това беше първото ми стъпване в Испания и всичко ми беше интересно. Какви са улиците, как изглеждат къщите, къде по дяволите е зелената трева? А тревата е само в личните градини, които се поливат системно (и мен в тая жега да не ме поливат ще пожълтея и ще изсъхна). Интересно ми беше да видя начина на живот на хората. Не съм сигурна, че ми се получи много добре с наблюдението, защото повечето хора бяха чужденци, а и прекарах недостатъчно време там, но пък беше страшно приятно.

Плюсовете на Морайра... Доста са. Самото селце е разделено на обособени квартали, които са тихи и спокойни, идеални за почивка и живеене. На всеки десетина къщи има общ зелен парк с басейн, който се води за частна собственост, така че и да сте по-далече от морската ивица жегата няма да ви свари неподготвени. Определено ми хареса простата и минималистична на моменти архитектура на къщите. Обичам бялото, а там всичко е бяло. Почти е невъзможно да отидете на почивка и дъждът да я развали. Вали рядко, климатът е влажен и лепкав, а жегите са просто "очарователни". Лично аз не се наех да изляза навън между 13:00 и 16:00, защото горещината изобщо не ми понася. Спечелиха ме и специално обособените за барбекю паркове. И това, че никой не си ляга рано. В 2:00 или 3:00 да пиеш и да пееш някъде сякаш е най-нормалното нещо там, как да не ми хареса. А какво фойерверки има само по време на фестивалите - о, щастие и мирис на барут! Ако случайно попаднете на това място обиколете и около него, има какво да се види.

Не всичко е съвършено, следователно Морайра също. Като минуси мога да изтъкна необходимостта от кола там, защото няма как да отидете и да напазарувате спокойно ако нямате превозно средство. А аз съм фенка на ходенето... И може би тесните, каменисти на моменти плажни ивици - две на брой. Горещината не мога да я причисля тук, защото е част от климата. Ако не обичате да ви е горещо - не ходете в южната част на Испания.

А какви залези има само! Любимото ми място стана Cap d'Or, в превод Златния връх. Има доста ходене до него, но пък маркировка по пътеките не липсва и си заслужава гледката. Важно е да съобразите обувките си, защото трябва да се покатерите малко. Хубаво е да гледаш залезите, още по-хубаво е да ги гледаш с хора, които обичаш, а най-хубаво е когато го правиш в Испания! И как иначе - с целия ѝ колорит, с ежедневните фиести и музика. Ей така, с кеф си танцувахме на центъра под звуците на испанските ритми в една от вечерите и като че ли сърцето ми остана точно там - на паважа.

Интересно ми е да я видя през зимата - тиха си покойна, почти обезлюдена, когато въздухът не пари, а при падането на температурите под 20 градуса, живущите обявяват зимата за настъпила. А може би защото обичам да гледам морето през зимата... Знае ли човек... На мен ми остана само да се надявам, че някой ден пак ще се върна там, а на вас ви оставям още няколко кадъра. До скоро = )