Ти си като
въжен мост
Цял живот
мечтах да видя такъв
да усетя
полюшването му от вятъра
да чуя
скърцането на дъските
по които
стъпвам
Намерих те
Гледам
и ме е страх
да премина
мисля си –
ами ако ме изпуснеш
и падна в
бездната
даже
виковете ми няма да се чуят
Въжетата ти –
стари и прогнили
не ми
обещават нищо
дъските ти като
зъби на старица
тук-таме
липсват
Реших се.
Първата крачка
беше
най-трудна от всички
бавно и
нерешително стъпвах по теб