Въжен мост

Ти си като въжен мост

Цял живот мечтах да видя такъв

да усетя полюшването му от вятъра

да чуя скърцането на дъските

по които стъпвам

Намерих те

Гледам

под тебе пропаст

и ме е страх да премина

мисля си – ами ако ме изпуснеш

и падна в бездната

даже виковете ми няма да се чуят

Въжетата ти – стари и прогнили

не ми обещават нищо

дъските ти като зъби на старица

тук-таме липсват

Реших се. Първата крачка

беше най-трудна от всички

бавно и нерешително стъпвах по теб

Овцата на Аугусто Монтеросо

Упорито продължавам с поредицата на Жанет 45 - Кратки разкази завинаги. Този път се запознах с Аугусто Монтеросо. Неговата "Черната овца и още басни" ми направи впечатление още преди година, но все не идваше на дневен ред. Но ето, малко преди празничните дни си откраднах малко време за нея.

Сборникът в съвсем кратичък и едва ли ще са ви необходими повече от 2 часа, за да го прочетете целия. След като прелистих и последната страница бях наистина изумена.

Да раздвижим приказките с Димитър Петров и неговия проект The Golden Apple

Има ли някой, който не е чувал за приказката "Тримата братя и златната ябълка"? Предполагам повечето от нас я знаят от детските си години. Я баба или мама са ни я разказвали, или пък сме я прочели в книжка с приказки. Но само толкова. Димитър Петров обаче е твърдо решен да популяризира нашия фолклор. Чудите се как? Ами ето как - Димитър започва да разработва първият български анимационен сериал с взаимствани мотиви от фолклора ни. Проекта се казва The golden apple, т.е. златната ябълка и ще бъде особено зрелищен и красив. Към самия проект има голям интерес, основно от чужденци, но Димитър държи проектът да се реализира в страната. В момента той и екипът му се стараят да се правят с проблема относно финансирането. 

Обещанието и урокът на Silent City

     В този пост нямам никакво намерение да ви запознавам с нови хора, да говорим за това защо и как са започнали да се занимават и прочие. Единствено ще спомена, че това е хип-хоп дуо, което се състои от Николай Георгиев - Масурски и Андриан Дончев - Римо. Ако искате да разберете повече за тях и работата им - интернет е пълен с информация. Това е страницата им в социалната мрежа - Silent City. Можете да ги следите и в youtube от тук - XPRSNorg. Днес ще говорим за приемственост, за различните от нас, за тези, от които понякога извръщаме глави. Тази публикация е за децата, които имат синдрома на Даун.

Историята не се съхранява само в учебниците. За проекта "Българска история" и един швейцарец с българско сърце

       Героична, борбена, трогателна - такава е историята на Луи Айер - швейцарецът с българско сърце. Как попаднах на нея? Случайно. Петък привечер. В родния ми Пазарджик се прожектира филм на историческа тематика. Филмът е част от проекта "Българска история", прожектиран абсолютно безплатно, като единствена цел е децата, учениците, нашите връстници, че и зрелите хора да помнят историята на страната ни. Документален е и разказва за живота на Лиу Айер в България - от пристигането му до неговата смърт. Филм за спорта, за трудностите, пред които са изправени бъдещите спортисти, за липсата на квалифицирани специалисти във всички области. Разказва се за трудностите на България през първото десетилетие на 20 век, за битките през Балканската война, за загуби без загубени битки. За един швейцарец, припознал страната ни като своя родина, който в края на живота си се изправя в битка срещу народ, говорещ родния му език. Жертвоготовен и повече българин от нашите съвременници. 

Действието на Августин Господинов

     Наскоро нашумелият Илиян Любомиров, известен повече като Августин Господинов издаде първата си стихосбирка "Нощта е действие", която размекна коленете на девойките и тийнеджърите.  Всичко започва далеч преди октомври 2014 година. Далеч, далеч, колко дълги всъщност могат да бъдат 2 години? За някои много, за други малко време, но в края на 2012 година Августин (ще ползвам прозвището му) създава страницата Letters of flesh, която към момента се радва на доста почитатели. В нея той споделя личните си писания, а момиченцата, които са основната му аудитория, въздишат и премалят по красивия и (едва ли не обявен за) гениален Господинов. 

Зад обектива или какво вижда Стефан Василев

    Хубави случайности се случват постоянно, а последната даже си има име. Той се казва Стефан, фотограф е, графичен дизайнер и определено силно позитивен човек. Случайно попаднах на профила му в социалната мрежа, основно великолепни портрети, обаятелно светли и нежни, и още по-случайно реших да пиша на този човек.

Стефан Василев е едно прекрасно олицетворение на цялата идея в колонката "хора" - тези, които вдъхновяват и усмихват дните ми. Той по-скоро направи цветна една от вечерите ми, но какво по-добро занимание в студена вечер, когато не ти се излиза, от това да се запознаеш с интересен човек.

Безпътица

като безпътица…

тясна задънена улица

завършваща с огледала

в които те е страх

да се погледнеш

не искаш да виждаш

себе си

не можеш

защото знаеш

че някъде там - далече

или близо може би

има някой

Паваж

Като паве си сив

и стана част от цялото

на прашната улица

и студените камъни

разбиваш колите

и чупиш токове

разрушителен си

и стоиш статично

а беше по-свободен

от птичи полет

като картина без рамка

и музика без ноти в тишината

пролетен дъжд беше

планински вятър беше

есенно лято беше

кратък, откраднат миг…

Спаси се

преди да са те асфалтирали…

Аликанте - Испания

         Жега и влага в изобилие! Може би на повечето от вас този климат би ви бил приятел и с удоволствие бихте се пекли на прекрасния плаж часове наред, но уви – тялото ми упорито отказа да понесе тамошните горещини и през времето, прекарано там, отидох на плаж едва три пъти за по около два часа и това беше достатъчно. Хубавото е, че кожата ми не изгаря, а директно придобива лек загар. Но да оставя тамошните си несгоди и да разкажа за мястото.

Електро суинг в София - музиката на Parov Stelar

         За втори път в България посрещнахме Паров Стелар. За наше щастие той пристигна с целия бенд и прекрасната вокалистка Клео, която огласи Арена Армеец със звънкия си глас. Истинско удоволствие беше да чуя прекрасната комбинация от електронна музика и суинг в изпълнение на страхотните музиканти от бандата. Настроението беше повече от приповдигнато, а настроение съвсем не липсваше.

         Музикантите се справиха повече от прекрасно, но за мое съжаление само за 2 часа – това беше продължителността на самият концерт. Естествено, и цяла нощ да свирят на мен пак ще ми е малко, защото съм влюбена в тази музика от сърце и душа, и мога да я слушам без да спирам и без да ми омръзва часове наред. Бендът изпълни по-голямата част от албума The Princess, а също така и някои нови парчета. Разбира се, никак необективна, се зарадвах най-много на The Mojo radio gang и Booty swing. В момента, в който разпознах любимите звуци, огромни вълни щастие и превъзбуда нахлуха в мен и затанцувах с такова удоволствие, сякаш цял живот съм танцувала суинг, а реално съм опитвала единствено вкъщи ;д

         Саксофонистът Макс и тромпетистът Джери определено ме накараха да гледам със затаен дъх и да слушам музиката, която създават. Сценичното им поведение беше на ниво и определено си личеше с какво удоволствие са на сцената. Звуците преминаваха през цялото ми тяло. Щастливо и прекрасно изпълнение беше!

П.П. Снимки: Event Zone

Тази вечер в новините - #НаЖивоОтСофия

     О, ти щастие, успяло да ми покажеш панелките от друг ъгъл - благодаря ти! Цялата ми неприязън, доскоро изпитвана към шумната ни и прашна столица, просто се изпари като лятна мараня по асфалтов път - невидимо, но осезаемо.
     Шпатов с лекота разказва историите си и провокира да се питаме "Истина ли е това или плод на литературния му дух?". Признавам си - доста чуденки изникваха в мен след разказите му. Толкова финес и непринуденост има в думите му, че на моменти искрено му завидях за интимността, която постига сякаш съвсем без усилия. Съществува искрена игра с времето в цялостната композиция.

Кукувица

той не е от онези мъже

по които ще припаднеш

веднага щом ги видиш

него трябва да го чуеш

да го прочетеш

но случи ли се

Бог да ти е на помощ…

ще се загнезди в теб

като кукувица в чуждо гнездо

ще си снесе яйцата

ще те превзема бавно

като крепостен град

и когато е постигнал

всичко което иска

ще отлети от гнездото

Сажди

Думите се наслояват

по гърлото ми

по дихателните пътища

лепнат като катран

или може би като сажди

запушват устната кухина

трахеята и бронхите

понякога ме задушават

неизказани

неизживени

неизплакани

неизрадвани

Пясъчно

около тебе виждам

все звездни нощи

лунни пътеки

метеоритни дъждове

и мокър морски пясък

или лилави облаци

романтични залези

но никога изгреви

правиш ме щастлива

но винаги среднощно

денем никога почти

идваш винаги за финалите

а къде си

когато всичко започва?

Digital Nottich или Тафо Великов - името няма значение за музиката

     Може би най-неочакваното интервю, което съм правила до момента. Когато реших да потърся Нотич, дори не знаех от къде да започна, тъй като не знаех името му, само псевдонима. Всичко се случи толкова случайно, че за момент си помислих - "По-лесно едва ли може да бъде. Било е писано." Тафо се оказа очарователен млад мъж, безкрайно отзивчив и мил, което, честно казано, ме учуди. Познавам музиката му вече повече от година, даже може би две, нямам ярък спомен, и съм особено щастлива, че сега ще успея да го представя на повече хора. Можете да го чуете в Soundcloud, да го видите в личния му сайт - http://nottich.com/ или пък във фейсбук страницата му. Впечатленията и мненията оставам на вас. 

Колекционер на моменти

Тя лакира ноктите си в жълто,
а в цвета добавя малко слънце.
Очите и са страшно многодъждни, 
а мъглите си събира в бабините грънци.

По кожата си носи маргаритки,
около глезените вият се бръшляни.
Над главата и надвиснали са облаци 
събирани от горските поляни.

Такива сме ние, спокойни

Такива сме ние, спокойни
той ми прави забележки
за миризмата на цигари
а аз на него
за чуждите парфюми
и вечер си лягаме тихо
правим любов още по-тихо
никога не закусваме 
не обядваме заедно
само от време на време
заедно се напиваме
и си припомняме
че някога беше пламък
а сега дори искра
не е останала…

Избрани продукти за Юли и Август

1. Спрей за тяло на Garnier - InvisiCool - този път леко се разочаровах. Определено решава проблемите с изпотяването, но съвсем не е вярно, че не оставя бели петна. Може да е съвсем леко, но ги има. А да не говорим ако напръскате обилно - тогава се наслоява и целите ще побелеете.
2. Измиващ гел за лице на Neutrogena с грейпфрут - радост за кожата ми! Гелът е нежен, почиства несъвършенствата и е истинска благодат срещу борбата с черните точки. Почти не образува пяна, но ароматът му е божествен. Трудно ще се откажа от него = )

Седефената лампа

     Събудих се. Вече отдавна беше съмнало и слънчевите лъчи нагло провираха острите си носове през дървените капаци на прозорците, и деликатно ме гъделичкаха по лицето. Толкова приятно бе във все още хладните чаршафи, че исках да удължа блаженото усещане колкото се може повече. Беше време да ставам. Нямах никакво желание да го правя, но пък и не исках да излизам в обедната горещина. Станах от леглото, а бледолилавия чаршаф така нежно се плъзна по тялото ми, че за миг се почувствах като като красива и грациозна героиня от скъпа американска продукция. Направих си кафе. Не го изпих. Облякох първата лека и ефирна рокля, която видях, обух най-цветните и пъстри пантофки, които имах, взех си чантата и излязох.

Призори

дойде рано призори
направи ми кафе
и го остави до леглото
влезе с вятъра
от миглите си
и с бурята в ръце
пусна ги в стая
а после легна до мен
за да ме пазиш
от урагана който разяри
и заваля от тавана
искаше да ме целунеш

Поиграх си с "Куклената къща" на Туве Янсон

Напред - назад, напред - назад. Малко време ми остана за четене, още по малко са писане, но сега си открадвам най-нагло един час, за да си изпия кафето докато ви разкажа впечатленията си от Туве Янсон и първата ми среща с нея.

"Куклената къща" е видяла за пръв път бял свят през 1978 година. Първоначално финландката е писала детски разказани, а това е един от първите и сборници за възрастни. Съдържа 12 разказа, 12 истории на артисти, кои реални, кои не, някой прочути, други пък незнайни. Дванайсет истории, които ще ви провокират да мислите и размишлявате, да се чудите или пък като мен да търсите кои са реалните лица в книгата. Това съвсем няма да ви издам, защото търсенето беше доста интересно за мен, а и никога не знаеш кога ще научиш нещо ново. Самият сборник е издаден от "Жанет 45", на които мога да се доверя за четиво дори без да прочета заглавието или рецензия. Винаги ми дават точно това, което искам, дори без да знам какво точно е то.

Среднощно безумие

Тази нощ ми е кафяво

кафяво като очите му
или като конски фъшкии 
въпрос на гледна точка
тази нощ не вали
а се молех толкова
че кожата ми потъмня
заживях в резерват в Америка
носът ми стана по-голям
и косата отново черна
молех се като индианка

Тази нощ построих път
за железница от мислите си
дълъг три хиляди километра
и пак не бе достатъчно

В метрото

заобичах го в метрото
при първата ни среща
влюбих се в белите му кецове
късите му бели чорапи
големите бели слушалки
и едва наболата му брада
представих си как живеем заедно
как му раждам деца
и как се прибира вкъщи
уморен след работа
как излиза мокър от банята

"Аз" - отворен таг

Скучно ми е, няма какво да правя. Чета блогове. Попадам на нов. Харесва ми. Има таг, но не хаш. Включвам се. Включете се и вие. Благодаря на Ви!

ПРАВЯ | това, което усещам. 

ГОТВЯ | рядко, но с желание. Получава ми се.

ПИЯ |  кафе и сокчета. Основно.

ЧЕТА | Предимно разкази. И всичко останало.

ИСКАМ | дъжд, мъркаща котка и чаша чай.

Изгубих се между хълмовете на Морайра

Съвсем не буквално :Д По-скоро изгубих част от себе си в Морайра и ми е толкова хубаво! Намира се на 5, 6 км от Калпе - доста по-голям и развит град и на час и половина път с кола от Валенсия. Това е малко испанско селце (макар че личното ми понятие за село е съвсем различно) с приблизително население от 6 000 души, повече от 50% от които са чужденци. Т.е. испанско селище, но трябваше да ги търся тези испанци. Но пък англичаните, германците и българите са в изобилие.

Мъркане на котка

Понякога е като мъркане на котка
приятен и спокоен
трябва да е тихо
за да можеш да го чуеш

Друг път е като чупене на кости
невъзможно болезнен
оглушително плашещ
и ти пукат ребрата от желание и болка

Странен и невинен е
повече странен
невинен само докато спи

Бездумие

той е от онези бездумните

които са като сутрешна дрямка

леко отнесени

почти в съзнание

може би слънчеви

като в 9 сутринта

или кошмарни като миналата нощ…

може би е блудница

днес е тук

утре ще е спомен

от приглушена светлина

и сляпа тишина…

Портокал

ухаеш ми на портокалови кори

рано сутрин

дори преди кафето

а то е черно и горчи

разтварям себе си

в морето

и кръвта ми става морска сол

а гласът ми – птича песен

рано е

не говори

нима не знаеш

че леглото ми е есен

ухаеш ми на портокалови кори

уви, насън…

не искам да отварям пак очи

кафе не ми се пие

нека дози ден не ми горчи

Открий думите между редовете на празния лист - Епитафия Бездумна

  Шах и мат! Половин час вече се чудя какво да бъде въведението за Онзи, чието име изплува в съзнанието ми, когато ми е меланхолично и искам да прочета нещо, което ще има моите вибрации. Истинска какафония от думи и бездумие, от звуци и тишина. Така някак си го усещам. Той пише... емоционално... На моменти ми се свива гърлото, когато го чета, друг път съм съвсем безизразна. Красива странност е или поне така го виждам аз. При всички случаи не можете да останете апатични към него - или ще се влюбите, или ще го отречете. Той е Епитафия Бездумна. Намерих го в БЛОГА МУ,  а след това не се поколебах да видя и страницата му във фейсбук. Някак си преливащ между цветовете ми се вижда... Ту като слънчоглед, ту гръмоносен облак. Искам да говоря още много за Него, но какъв ще бъде за вас - сами преценете.