Обещанието и урокът на Silent City

     В този пост нямам никакво намерение да ви запознавам с нови хора, да говорим за това защо и как са започнали да се занимават и прочие. Единствено ще спомена, че това е хип-хоп дуо, което се състои от Николай Георгиев - Масурски и Андриан Дончев - Римо. Ако искате да разберете повече за тях и работата им - интернет е пълен с информация. Това е страницата им в социалната мрежа - Silent City. Можете да ги следите и в youtube от тук - XPRSNorg. Днес ще говорим за приемственост, за различните от нас, за тези, от които понякога извръщаме глави. Тази публикация е за децата, които имат синдрома на Даун.


     Какво е синдромът на Даун? Това е една от най-честите генетични аномалии, която се среща приблизително в 1 от 700 случая. Този синдром е причинен от т.нар. Тризомия 21, т.е. в последната хромозомна двойка в ДНК-то има вместо 2 - 3 хромозоми и така общият им брой нараства до 47, вместо 46. Обикновено това се случва поради грешка в деленето на клетките в начален етап от развитието на плода. В България се раждат около 100 деца годишно с този синдром. Най-характерното за синдрома на Даун е външният вид на децата. Те всички имат приблизително еднаква структура на лицето и тялото и понижен мускулен тонус. Но тези децата са по-скоро като всички останали, а не различни от тях. Преди 1989 година, в България повечето деца с този синдром са били изписвани от болничните заведения с диагноза "шизофрения", което е абсолютно грешно и недопустимо. За щастие, към днешна датата подобни грешки при диагностицирането не се допускат.

     Какво правят момчетата от Silent City? Създават песента "Обещавам", която ако все още не сте чули и не сте гледали клипа ѝ, сега е моментът да го направите.



     Песента е създадена, за да се постигне една по-голяма приемственост на децата, болни от синдрома на Даун. Масурски казва: "Аз съм треньор по тенис на корт и в клуба, в който работя, водим часове на деца от 6-то помощно училище в София! В процеса на работа с тях и техните родители ги опознах повече и даже станахме приятели J Тези деца са с много чисти души, без задни мисли, позитивни и талантливи по свой начин! За мен работата с такива хора е приятна, дава ми различно удовлетворение, но забелязах, че за повечето хора не е така! Макар и да се стараят да не го показват, те се смущават при контакт с такива деца, натоварват се и се натъжават, което влияе лошо и  на самите тях! Децата имат нужда най-много от внимание, любов и нормално отношение! Замислих се, че това не е правилната реакция и че трябва да бъдат приемани такива каквито са! А те са просто различни! Обществото ни изгражда общоприета визия за всичко - как да изглеждаме, какво да слушаме, как да се държим т.н. и всичко което е различно от шаблона го плаши! Решихме да направим тази песен именно заради това, за да предизвикаме „приемственост“ към различното! Искахме да бъде сериозна и тежка песен, която да те докосне и да предизвика чувства, а не да следваме шаблона в музикалния ни пазар в момента! Огледайте се – заливат ни всекидневно с глупости. Това важи с пълна сила и за музиката!" 

     Момчетата споделят, че целта им е да насочат този проект към каузата, а не да наблягат на тях самите. Припевът на песента е посветен изцяло на силата на духа, които притежават родителите на децата и като цяло на хората, които се грижат за "различните" хора. В началото на песента се цитира откъс от поемата на Константин Величков - "Дете, ти нивга няма...", за да припомнят за великите български автори.  
   
     Римо и Масурски споделят идеята си с бащата на едно от децата, които посещават тенис клуба. Той откликнал и задно със сина си Влади вземат участие в проекта. Момчетата срещат подкрепа и от "Сдружение за родители на деца със синдрома на Даун", медии, които отразяват проекта и разбира се, приятели, които споделяли клипа в интернет. Както текста на песента, така и клипът ѝ е сериозен и въздействащ. "Целта му е да се покаже една различна гледна точка, един различен свят - светът на красивата същност, затворена в човешко тяло." - казват момчетата. Павлин Иванов (Bashmotion) застава зад видеото, а втори оператор е Ивайло Тонев (HRB). Главната роля в клипа се изграе от Марио Марчев.

     "В началото срещахме предимно незаинтересованост от медиите, но впоследствие доста от тях ни подкрепиха, което ни вдъхна надежда, че все още някой го е грижа и че все още не всичко е пари , скандали и бизнес интереси! Дано повече хора започнат повече да „ПРИЕМАТ“ и да бъдат полезни дори било то и с една подарена усмивка!" - казват Silent City.


     Едва ли има по-добър пример за съвременна българска хип-хоп песен, която да носи подобна семантика в себе си и да е натоварена с толкова емоционалност, чистосърдечност и благородство! Хора, борещи се за подобна кауза са достойни за уважение и се чувствам длъжна да оповестя проекта им и дано той достигне до максимален брой хора. Тези деца са наши деца, които чувства, обичат и се смеят. Не можем и не бива да извръщаме глави от тях! Пожелавам успех на Римо и Масурси и за напред! Момчета, знайте, че има смисъл в това, което правите! То се вижда, чува и усеща! = )

3 коментара:

  1. А казват, че за 25 години преход нищо не се е променило. Напротив променило се е, и се променя всеки ден.Тези хора са живото доказателство.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Са и още как! До преди години да имаш такъв човек в семейството е било срамно. Масово на родителите е било препоръчвано да бъдат оставени в дом или в пансион през седмицата. Да, днес може би не всеки ги приема, но тях ги има и можем да ги видим и да говорим с тях. Ако не друго, то поне вече не са затворени и скрити от света!

      Изтриване
    2. За това се цели деинституционализация на хората със специални потребности и връщането им отново в обществото. С малки крачки, нещата се движат към по - добро :)

      Изтриване