Какво искам от живота ли? Много неща искам. Ей сега ще ти ги изброя всичките.
Искам:
една зелена поляна, на която да лежа и да гледам небето;
да отида на село в гората и да гледам звездите през нощта;
една топла ръка, която да държа;
един човек, с когото да мога да си помълча;
книжка за оцветяване и флумастери;
да си заровя дланите в чувал, пълен с фасул;
да ходя боса по пясъка;
да имам градина, в която да посадя цветя и зеленчуци;
не бих отказала и няколко книжки за компания.
Това ми стига да съм щастлива…
Помниш ли как се запознахме? А помниш ли колко силно валеше тогава? Имаше буря. Отне ти доста време да запомниш името ми, но само секунда, за да ме целунеш след това. Помниш ли колко е „готина“ ЖП гарата? Помниш ли колко sms-и си изписахме. Пращахме си песни, а дори не бяхме чували гласовете си. Тогава нямаше Facebook. Помниш ли как и кога дойде? Часът бе 11:47, още помня. Никога не съм излизала по-бързо от вкъщи. Помниш ли стълбите на 5-тия етаж и покривите, по които обикаляхме? Скицата, която ми подари и стиховете, които си изпращахме… Помниш ли как се гонихме с години…
