Да убием пъпките за една нощ? Мисията възможна!

Здравейте, мили дами! Предполагам, че повечето от вас, също като мен, в даден момент са имали проблеми с кожата. Без значение дали в пубертета, когато хормоните бушуват, а кожата на лицето е истински ад, или по-късно, почти на всяко момиче и жена се случва да се пори с подобни неприятности, а именно пъпките.

Не крия, че в тийн годините имах изключително проблемна кожа, с която, за щастие, успях да се справя. Години по-късно, все още се случва от време на време да се появи някоя досадна зачервена пъпка, която да ме побърква. Още в гимназията опитах какво ли не от всички продукти, предлагащи се на пазара срещу акне и подобни проблеми.  Ако по-рано бях открила този продукт, щях да си спестя много главоболия, а именно Advantage spot control gel на Clean&Clear.

DIY: Как да преобразим стария буркан

Във всеки дом можете да откриете вещи, които на пръв поглед са непотребни и бихте изхвърлили, но с малко въображение, те могат да се преобразят в какви ли не полезни неща, които да ползвате в домакинството, офиса или където ви хрумне.

До този момент не съм ви представяла нищо подобно, може би защото изоставих това си хоби доста в страни, но в скучна делнична вечер, когато сте сами вкъщи, може да се случи какво ли не. В моя случай – да омажа ръцете си с лепило и малко боя.

Понякога искам захаросани истории

Както всяка друга жена, без значение на колко години е тя, понякога и аз искам захаросани истории. Като онези по филмите, лигави и романтични. Но не, искам да ги гледам от екрана на телевизора или монитора на лаптопа, а ми се ще се да ми се случат наистина, макар че все още не съм изгубила разсъдъка си и си повтарям „това са само филми и такива неща не се случват“.

Да, имам страхотен приятел с когото живея и който се държи много мило, до колкото позволява суровата му мъжка същност, но това не пречи понякога, когато си лягам, да забивам нос във възглавницата и да си представям какво би било ако той бе романтичен като напудрените герои от филмите.

5 неща, които да правиш в лошото време

Есен е. Навън е мрачно, не вали, а едва-едва ръмят ситни капчици. Времето не предразполага за приятна разходка навън, освен ако не желаете да се борите с влагата и вятъра. На всеки от нас се е случвало да има такъв ден, в който да няма настроение за романтични разходки под дъжда, но в същото време идея си няма какво да прави. Е, днес ще си предложим няколко алтернативи на скуката и сивото небе, които да ви помогнат да си прекарате един магичен ден, отделен само на вас. Дали ще комбинирате или не – зависи само от вас.

1.       Въпреки всичко, излезте навън – всеки един град, без значение малък или голям, има в себе си някое малко уютно заведение, което да ви накара да се почувствате като у дома си. Открийте своето място, облечете се добре и смело напред. И не, компания не е нужна. Вземете някоя книга или просто заговорете непознат. Понякога такива случайни срещи имат интересен развой.

2.       Четете книга – класиката в жанра. Четенето е полезно и се препоръчва винаги и навсякъде.

Пловдив ще умре в събота

Посветено на сградите, които ще виждаме само в архивните снимки

От няколко месеца насам се разхождам и гледам само нагоре. Не, не гледам небето, а сградите на Пловдив. Онези красиви, архитектурни слънца, които озаряват града ни, които създават тази уютна атмосфера. Обикалям по възможно най-тесните улици с най-пищно украсените сгради и се питам: „Коя ли е следващата, която ще съботят?“

Не загуби ли Пловдив твърде много само за 6 месеца? Не се ли събориха жилищни сгради, паметници на културата, като предварително беше забранено събарянето на фасадата им? Да, за ул. „Цар Асен“ говоря. Не се ли въртяха гюбеци на Античния? Не видяхме ли как Вълчан Петров гази по отломките, между които като по чудо бяха оцелели късове от великолепните му стенописи?

Сълзите на момичето са крехки...

Сълзите на момичето са крехки,

приличат на пеперудени крила,

а тя в цветните одежди

изстрадва тихо своята съдба.

Един мъж прекърши и душата,

но не нарочно, сякаш без вина.

Тя невинно влюби се във него,

но не жена – стана му слуга.

И стигаше и само да го гледа,

да съзира погледа дълбок.

Усмихваше се тихо и смирено

и се молеше на нечий Бог

Слънцето е червено, когато е щастливо…

Слънцето е червено, когато е щастливо…

Дори не помня кой и кога изрече това изречение, но от месеци насам то е забито нож в съзнанието ми… Червено, червено, червено… Как може цвят, олицетворяващ агресията, да е символ на щастието, пък било то и на слънцето? Не го разбирам.

Помня защо бе изказано това изречение – заради червената ми коса. Това означава ли, че трябва винаги да съм щастлива? И как един съвсем обикновен човек, като всички останали, изпитващ емоции, имащ страхове и мечти, може да бъде винаги щастлив? Нима по света има такъв глупак (и не го казвам като обида), който винаги да бъде преизпълнен с щастие? Нима има човек, който нито веднъж в живота си не си е задавал въпроса, който неминуемо дава и отговора: „Щастлив ли съм?“

Това може би е най-риторичния от всички въпроси по света. Веднъж запитал се дали си или не си, то неминуемо и безсъмнено отговорът е отрицателен. Щастливият човек никога  не би задал сам на себе си подобен въпрос, който би застрашил цялото му моментно състояние на еуфория.

Моята първа изложба

Ще организирам изложба

със снимките на бившите ти гажета

ах, как я мразя тази дума „гаджета“

толкова е детска…

на откриването гости ще ни бъдат

всички мои стари куфари

грижливо скътали багажа ми,

може би леко прашасали

ей така, за носталгия

по… всъщност, малкото време