Жега и влага в изобилие! Може би на повечето от
вас този климат би ви бил приятел и с удоволствие бихте се пекли на прекрасния
плаж часове наред, но уви – тялото ми упорито отказа да понесе тамошните
горещини и през времето, прекарано там, отидох на плаж едва три пъти за по
около два часа и това беше достатъчно. Хубавото е, че кожата ми не изгаря, а
директно придобива лек загар. Но да оставя тамошните си несгоди и да разкажа за
мястото.
За втори път в България посрещнахме Паров Стелар. За наше
щастие той пристигна с целия бенд и прекрасната вокалистка Клео, която огласи
Арена Армеец със звънкия си глас. Истинско удоволствие беше да чуя прекрасната
комбинация от електронна музика и суинг в изпълнение на страхотните музиканти
от бандата. Настроението беше повече от приповдигнато, а настроение съвсем не
липсваше.
Музикантите
се справиха повече от прекрасно, но за мое съжаление само за 2 часа – това беше
продължителността на самият концерт. Естествено, и цяла нощ да свирят на мен
пак ще ми е малко, защото съм влюбена в тази музика от сърце и душа, и мога да
я слушам без да спирам и без да ми омръзва часове наред. Бендът изпълни
по-голямата част от албума The Princess, а също така и някои нови парчета.
Разбира се, никак необективна, се зарадвах най-много на The
Mojo radio gang и Booty
swing. В момента, в
който разпознах любимите звуци, огромни вълни щастие и превъзбуда нахлуха в мен
и затанцувах с такова удоволствие, сякаш цял живот съм танцувала суинг, а
реално съм опитвала единствено вкъщи ;д
Саксофонистът
Макс и тромпетистът Джери определено ме накараха да гледам със затаен дъх и да
слушам музиката, която създават. Сценичното им поведение беше на ниво и
определено си личеше с какво удоволствие са на сцената. Звуците преминаваха
през цялото ми тяло. Щастливо и прекрасно изпълнение беше! П.П. Снимки: Event Zone
О, ти щастие, успяло да ми покажеш
панелките от друг ъгъл - благодаря ти! Цялата ми неприязън, доскоро изпитвана
към шумната ни и прашна столица, просто се изпари като лятна мараня по асфалтов
път - невидимо, но осезаемо. Шпатов с лекота разказва историите си и
провокира да се питаме "Истина ли е това или плод на литературния му
дух?". Признавам си - доста чуденки изникваха в мен след разказите му.
Толкова финес и непринуденост има в думите му, че на моменти искрено му завидях
за интимността, която постига сякаш съвсем без усилия. Съществува искрена игра
с времето в цялостната композиция.