Шпатов с лекота разказва историите си и провокира да се питаме "Истина ли е това или плод на литературния му дух?". Признавам си - доста чуденки изникваха в мен след разказите му. Толкова финес и непринуденост има в думите му, че на моменти искрено му завидях за интимността, която постига сякаш съвсем без усилия. Съществува искрена игра с времето в цялостната композиция.
Има множество препратки към комунистическите времена, а след тях директно биваме запратени в настоящето и подлеза на университета. Толкова позитивни емоции подбуди тази книга у мен, че думи не намирам, за да опиша позитивизма и щастието, които бликат от мен всеки път, в който затворя кориците и я пъхна обратно в чантата. Със сигурност доста леко и приятно четиво, което се изкушавам да препрочета веднага след като приключих с последната страница.
Шпатов - допринесе много за връщането на вярата ми в българската съвременна литература! Александър описва толкова детайлно и сантиментално българската столица, че на моменти имам усещането, че трябва веднага да тръгна към София, пък там да се случва каквото ще (а там винаги нещо се случва). София е романтична, нежна, забавна, изненадваща, на моменти незавършена и обаятелна като грациозно младо момиче, чиито недостатъци биват простени само защото има изящна шия и финност на балерина. Е как да не се влюби в нея човек? Както се казва още в самото въведение - Да изживееш този град. И ако не нарушавах авторските права, то с удоволствие бих преписала тук целия уводен текст, но някак си (макар и трудно, и с изключително силни вътрешни борби) ще се въздържа.
Сред разказите определено си имам фаворит - "Бири пред Народния". Той е толкова на автора, колко мой и ваш. Ще разберете какво имам в предвид, когато разгърнете страниците. Не можете да прочетете тази книга, можете да я изживеете! И щом аз, предубедената читателка, доскоро отричащата позитивните черти на столицата, четяща в града на тепетата, изпитвам сантимент и някакъв странен вид любов към София в този момент, то значи наистина има нещо много специално и магическо в тези страници. А автора дори не спестява негативите на града, но те се явяват някак си по между всичко останало и изглеждат толкова дребни и маловажни, че не си заслужава да им бъде обърнато каквото и да било внимание.
Градски, колоритни, пъстри, изпълнени в обгорели газове от автомобилите, мазни банички и любов са тези разкази. Причиних си нещо прекрасно с тази книга. Препоръчвам с двете си ръце и пълно гърло. Щастлива съм, че я прочетох. До скоро = )
Няма коментари:
Публикуване на коментар