Пиза, моя любов!

Повече от 12 месеца обяснявах на всички мои близки, че ще посрещна следващия си рожден ден в Италия. Естествено, почти никой не ми повярва, до момента в който цялата вселена се подреди така, че в края на януари не купих два самолетни билета до Пиза. С приятеля ми организирахме цялото 6-дневно пътуване, като първо посетихме Флоренция, а на връщане към иначе любимия Пловдив, останахме за 3 дни в най-очарователния малък град – Пиза.

Всъщност, в града няма чак толкова много забележителности, колкото очаквах, но атмосферата в него е наистина невероятна. Малките тесни улички, цветя от целия всички балони, радостни викове на иначе темпераментите италианци и разбира се – НЕВЕРОЯТНА ХРАНА. И все пак да започнем едно по едно…

Да, Наклонената кула! Посетихме града в края на март и времето беше изумително топло и ДА, УНИКАЛНА ГЛЕДКА Е! Всъщност това е комплекс от три невероятни сгради с изумително впечатляваща архитектура и вцепеняващи детайли. Самата разходка в своеобразния парк е безплатна, а ако искате да се качите на върха на Наклонената кула, ще ви коства по 18 евро на човек. Входът за останалите две здания е между 8 и 10 евро, така че пресметнете бюджета си, за да сте по-спокойни преди да заминете.

Барът е Барчето

Лято е. Горещо е. Морско е.

Никога не съм изявявала кой знае какво желание да посетя Лозенец. Явно предчувствието ми, че това място не е моето се оказа съвсем вярно. Не го почувствах като свое, но там има едно, две кътчета, които са особено уютни и комфортни, и се появиха като манна небесна, спасявайки мен и хората около мен от негодуванието ми по адрес на морското селище. Първото местенце са скалите в северната част на плажа. Пусти, безлюдни, ронещи се и необезпокоявани от никой и нищо, освен раците, наврели се между островърхите камъни, потопени във водата. Но тук за скали няма да ви говоря. А за нещо друго. За един бар.

„Барчето“ – така се казва втората спасителна жилетка, хвърлена ми в Лозенец. Вдъхновен от хавайския стил на светските барове, Барчето не се намира НА, а ВЪРХУ плажната ивица. Изграден е върху скалите в края на плажа и е освежаващ точно толкова, колкото коктейлите, които се предлагат в него. Изцяло направен от светло дърво, той напомня адски много за бара, сниман във филма „Кецове“ (ако сте гледали филма). Пък и за това се сетих взирайки се в червените конверски, окачени отстрани до бара. Не е грандиозно голям, нито твърде малък. Подраних с ходенето си, но предусещам, че в разгара на сезона партитата там ще са жестоки. А и все пак – на море сте, какви да са инак.

Нов поглед над старото време в Кинокафе

До този момент за конкретно място, не географски, а затворено пространство, не съм писала. Но има места, за които е нужно! Дори нужно не е подходящата дума.. Просто са толкова прекрасни и вдъхновяващи, като втори дом, че дори и да не се пише и да не се говори за тях, те ще продължават да съществуват, да ги има в битието ни, едва забележими, като усещането "да си  вкъщи" или осезаеми като аромата на нафталин в бабиния гардероб. 

За Кинокафе говоря. Ама много ми е хубаво! Ако има място, което по някакъв начин може да ме изрази - ето го. Това "кафе" (в кавички, защото е много повече от плоското определение на този тип заведения) не е само за любителите на киното. То е за всички, които имат едно може би леко носталгично усещане по миналия век. Душата ми, бленуваща да живее в 20-те години на XX-ти век, там се почувства толкова на място, колкото никъде другаде до сега (или поне липсва такъв спомен в съзнанието ми, като изключим картинната галерия в Лондон). Всъщност това е място на изкуството, изразявано в различни форми. Кино, литература, художествено изкуство - всичко го има.

Аликанте - Испания

         Жега и влага в изобилие! Може би на повечето от вас този климат би ви бил приятел и с удоволствие бихте се пекли на прекрасния плаж часове наред, но уви – тялото ми упорито отказа да понесе тамошните горещини и през времето, прекарано там, отидох на плаж едва три пъти за по около два часа и това беше достатъчно. Хубавото е, че кожата ми не изгаря, а директно придобива лек загар. Но да оставя тамошните си несгоди и да разкажа за мястото.

Изгубих се между хълмовете на Морайра

Съвсем не буквално :Д По-скоро изгубих част от себе си в Морайра и ми е толкова хубаво! Намира се на 5, 6 км от Калпе - доста по-голям и развит град и на час и половина път с кола от Валенсия. Това е малко испанско селце (макар че личното ми понятие за село е съвсем различно) с приблизително население от 6 000 души, повече от 50% от които са чужденци. Т.е. испанско селище, но трябваше да ги търся тези испанци. Но пък англичаните, германците и българите са в изобилие.

Съвсем случайно да се озовеш на Белмекен

     Ето го и първият пост от рубриката Места! Много време се чудех за кое мое любимо място да пиша първо, но беше наистина трудно. А и в последните седмици бях твърде ангажирана, за да си открадна поне час от собственото си време и да споделя каквото и да било с вас, но ето ме отново на линия, тръпнеща в очакване на лятото!

    Та да си дойдем на думата - първото място е язовир Белмекен, което означава "известно място". Намира се в Рила на приблизително 1900 метра надморска височина по течението на река Крива река. Съвсем нямам намерение да ви давам повече географски подробности относно мястото, това можете да откриете в гугъл. Моята цел е съвсем друга.