Повече от 12 месеца обяснявах на всички мои близки, че ще
посрещна следващия си рожден ден в Италия. Естествено, почти никой не ми
повярва, до момента в който цялата вселена се подреди така, че в края на януари
не купих два самолетни билета до Пиза. С приятеля ми организирахме цялото
6-дневно пътуване, като първо посетихме Флоренция, а на връщане към иначе любимия
Пловдив, останахме за 3 дни в най-очарователния малък град – Пиза.
Всъщност, в града няма чак толкова много забележителности,
колкото очаквах, но атмосферата в него е наистина невероятна. Малките тесни
улички, цветя от целия всички балони, радостни викове на иначе темпераментите
италианци и разбира се – НЕВЕРОЯТНА ХРАНА. И все пак да започнем едно по едно…
Да, Наклонената кула! Посетихме града в края на март и
времето беше изумително топло и ДА, УНИКАЛНА ГЛЕДКА Е! Всъщност това е комплекс
от три невероятни сгради с изумително впечатляваща архитектура и вцепеняващи
детайли. Самата разходка в своеобразния парк е безплатна, а ако искате да се
качите на върха на Наклонената кула, ще ви коства по 18 евро на човек. Входът
за останалите две здания е между 8 и 10 евро, така че пресметнете бюджета си,
за да сте по-спокойни преди да заминете.
Ако трябва да бъда съвсем честна, най-хубавото нещо, което
видях в Пиза и ме накара да се влюбя в града е река Арно. Не самата река, а
гледката и пъстрите сгради около нея. Заставайки на някой от 4-те моста в
централната градска част, гледката е като нарисувана от романтична приказка.
Дълбочината на гледката просто ти спира дъха и спокойно можеш да прекарах поне
половин час, съзерцавайки се в нищото или просто заглеждайки фасадите на сградите,
които се издигат наоколо с красивите си дървени капаци по прозорците.
О, така се отнесох в романтизма, че за малко щях да пропусна…
Супер случайно с половинката ми попаднахме в прекрасна сграда, която
първоначално помислихме за църква. Всъщност големите и порти бяха широко
отворени, а отсреща дебнеха десетки фино направени витража, които просто ми
казаха: „Влез!“ Естествено, че пристъпих с ясната представа за религиозен храм
и потърсих от къде мога да си взема свещ, за да запаля една, ей така, заради
вътрешен покой, а не защото съм супер религиозна. Свещи нямаше, но в дъното бе
поставена голяма гробница от мрамор. Веднага, след като разбрах, че това са
останките на тамплиер, от другия край на голямата зала с още по-висок таван се
чу: „Това е гробница!“ Приятелят ми бе втрещен, но някак не изпитах смущение от
факта, че наоколо имаше над 20 гроба на други тамплиери.
И без повече да говорим за смърт, директно излитам към
най-вкусната тема… Е, няма така кухня! Цените са супер достъпни, основните
ясния са около 8 евро, а порциите са обилни. Паста и пица – да преядеш и пак да
искаш да си поръчаш. Пухкави домашни кроасани и любимото ми панетоне. Панетоне
е студен сандвич с прошуто, домат, малко зелена салата и мнооого моцарела (на
ден изяждах поне един-два).
ВАЖНА БЕЛЕЖКА: По-разочарована от кафе не съм оставала! Поне
за мен, италианското велико еспресо е жива чорба, 3-та цедка, както искате го
наричайте…
Впечатляващи музеи няма, но пък тук там се появява някоя
красива статуя. Свободния wi
fi е митологично същество, но повечето заведения предлагат такъв. И
макар че малкият град има своите недостатъци, сърцето ми остана някъде между
Арно и малките павирани улички, в които едва се разминаваш с хората.
Най-хубавото беше, че ни излезе учудващо евтино. Самолетните
билети за двама ни бяха 100 лева отиване и връща, 2 нощувки в Пиза ни струваха
80-85 лева (да живее Air BNB) и просто ядохме и се
разхождахме. Пак искам там… И ще се върна при първа възможност.
Няма коментари:
Публикуване на коментар