Ти си като
въжен мост
Цял живот
мечтах да видя такъв
да усетя
полюшването му от вятъра
да чуя
скърцането на дъските
по които
стъпвам
Намерих те
Гледам
и ме е страх
да премина
мисля си –
ами ако ме изпуснеш
и падна в
бездната
даже
виковете ми няма да се чуят
Въжетата ти –
стари и прогнили
не ми
обещават нищо
дъските ти като
зъби на старица
тук-таме
липсват
Реших се.
Първата крачка
беше
най-трудна от всички
вятърът ме
залюля
изплаших се
но нали съм
с тебе
или се късаш
и двама загиваме
или
преминавам през тебе
обаче на
мене ми мина времето
за блудкави
любовни истории
спирам по
средата ти за миг
поемам си
дъх, преодолявам страха
и преминавам
отсреща
а ти оставаш
зад гърба ми
ощърбен и
прогнил
въжените
мостове
са
неблагонадеждни
"Въжените мостове" са неблагонадеждни, може би заради хората, които ги остават зад гърба си, но често свързват митичното с привидно - реалното. "Стабилните мостове" носят сигурност - сигурност, че ще преминеш от един сив булевард, на друг сив булевард.
ОтговорИзтриванеЦанко, харесва ми посоката, в която мислиш. Може би ще я използвам някой следващ път. Дано не минаваш по сиви булеварди = )
ИзтриванеСтарая се да ходя по бели калдъръми, но се случва и да настъпвам Сивото. За хората това не е нещо чуждо, а и все пак, сивото е нюанс на бялото :) .
ИзтриванеСивото е преход. От бяло към черно и обратно. Отвъд тези няколко реда, предпочитам цветовете и въжените мостове пред сивотата на бетона.
ИзтриванеЦветовете са важни в занаята по правене на въжени мостове. Работи по самоусъвършенстването, че не останаха майстори ;) .
ИзтриванеЩе се постарая, обещавам! А ти критикувай, защото единствено самокритичността не е достатъчна. Трябва и друга гледна точка = )
Изтриване