Овцата на Аугусто Монтеросо

Упорито продължавам с поредицата на Жанет 45 - Кратки разкази завинаги. Този път се запознах с Аугусто Монтеросо. Неговата "Черната овца и още басни" ми направи впечатление още преди година, но все не идваше на дневен ред. Но ето, малко преди празничните дни си откраднах малко време за нея.

Сборникът в съвсем кратичък и едва ли ще са ви необходими повече от 2 часа, за да го прочетете целия. След като прелистих и последната страница бях наистина изумена.
Ако се чудите дали в добрия или в лошия смисъл - седмици по-късно все още не мога да отговоря. Както във всяка класическа басня, и в тези тук олицетворенията на хора и животни са неизбежни. Някои от басните искрено ме разсмяха, други ме накараха да се замисля за какво ли не, а трети просто ме провокираха да извикам: "Ама ти сериозно ли? Как е възможно да се издаде нещо толкова глуповато?" И оттам започна голямото чудене - наистина ли някои басни са безбожно глупави или аз не съм дорасла, за да ги разбера? Предполагам отговора на този въпрос ще разбера след години, когато препрочета книгата.

Като изключим единичните случаи на недоумение към някои басни от моя страна, струва си да я разгърнете. Бях провокирана от едно ревю на книгата, мисля беше в "Аз чета", може би любимият ми сайт. Та там, по мои спомени, бе обсипана със суперлативи. Е, чак толкова да я хваля не смея, но пък е добро четиво. Ако не за друго, то поне ще ви накара да се замисли за хората около вас и кой какво животно всъщност е.

Едни от фаворитите ми в книгата са "Несъвършеният рай", на който лошото ми е, че от рая не се вижда небе и баснята за "Вярата и планините", в която планините някога се местели от място на място, само защото хората вярвали. Но пък умните хора спряли да вярват и... Ще видите сами.

Определено се убедих, че за да напишеш нещо стойностно, не са нужни много думи. В "Черната овца" няма да откриете цветущи описания, разгърнати сюжети и прочие. Ще откриете нещо по-значимо. Мога да го определя като минимилизъм в литературата. Само в едно просто изречение, Монтеросо затваря достатъчно мисли, с които да си легнете заедно след като затворите книгата.

Говори се изключително просто. Като в басня. Като за деца. Към някои басни има забавни илюстрации и в този момент не мога да се сдържа и да не ви покажа жирафът Айнщайн , на който искрено се смях. Да, определено ми беше забавно да я прочета. Надявам се и на вас да ви бъде. 

Това е от мен. Желая ви весело посрещане на празниците и не забравяйте коледния си дух в джобовете на палтата си, макар че навън е пролетно. Усмивки = )