Естественост, затворена между кориците на Господинов

Чудех се кое книжно да е първо тази година - "Естествен роман" или "Отклонение", но Георги Господинов взе предимството поради хронологична преднина. Напоследък все повече наблягам на българската и европейска литература. И колкото повече чета - толкова повече ми се иска да не спирам. Но след като очилата ми пострадаха тежко, благодарение на кучето ми, ще се наложи да си дам няколко дни почивка. Но не това е темата.

Естествен като раждането и смъртта. Естествен като порой през есента. Естествен като развод през 21-ви век. Естествен като мухите през лятото и нуждата от тоалетни. "Естествен роман" едва ли би могъл да има по-подходящо заглавие.

Овцата на Аугусто Монтеросо

Упорито продължавам с поредицата на Жанет 45 - Кратки разкази завинаги. Този път се запознах с Аугусто Монтеросо. Неговата "Черната овца и още басни" ми направи впечатление още преди година, но все не идваше на дневен ред. Но ето, малко преди празничните дни си откраднах малко време за нея.

Сборникът в съвсем кратичък и едва ли ще са ви необходими повече от 2 часа, за да го прочетете целия. След като прелистих и последната страница бях наистина изумена.

Действието на Августин Господинов

     Наскоро нашумелият Илиян Любомиров, известен повече като Августин Господинов издаде първата си стихосбирка "Нощта е действие", която размекна коленете на девойките и тийнеджърите.  Всичко започва далеч преди октомври 2014 година. Далеч, далеч, колко дълги всъщност могат да бъдат 2 години? За някои много, за други малко време, но в края на 2012 година Августин (ще ползвам прозвището му) създава страницата Letters of flesh, която към момента се радва на доста почитатели. В нея той споделя личните си писания, а момиченцата, които са основната му аудитория, въздишат и премалят по красивия и (едва ли не обявен за) гениален Господинов. 

Тази вечер в новините - #НаЖивоОтСофия

     О, ти щастие, успяло да ми покажеш панелките от друг ъгъл - благодаря ти! Цялата ми неприязън, доскоро изпитвана към шумната ни и прашна столица, просто се изпари като лятна мараня по асфалтов път - невидимо, но осезаемо.
     Шпатов с лекота разказва историите си и провокира да се питаме "Истина ли е това или плод на литературния му дух?". Признавам си - доста чуденки изникваха в мен след разказите му. Толкова финес и непринуденост има в думите му, че на моменти искрено му завидях за интимността, която постига сякаш съвсем без усилия. Съществува искрена игра с времето в цялостната композиция.

Поиграх си с "Куклената къща" на Туве Янсон

Напред - назад, напред - назад. Малко време ми остана за четене, още по малко са писане, но сега си открадвам най-нагло един час, за да си изпия кафето докато ви разкажа впечатленията си от Туве Янсон и първата ми среща с нея.

"Куклената къща" е видяла за пръв път бял свят през 1978 година. Първоначално финландката е писала детски разказани, а това е един от първите и сборници за възрастни. Съдържа 12 разказа, 12 истории на артисти, кои реални, кои не, някой прочути, други пък незнайни. Дванайсет истории, които ще ви провокират да мислите и размишлявате, да се чудите или пък като мен да търсите кои са реалните лица в книгата. Това съвсем няма да ви издам, защото търсенето беше доста интересно за мен, а и никога не знаеш кога ще научиш нещо ново. Самият сборник е издаден от "Жанет 45", на които мога да се доверя за четиво дори без да прочета заглавието или рецензия. Винаги ми дават точно това, което искам, дори без да знам какво точно е то.

Пловдив чете с Катя Клемър

     Здравейте, приятели! Исках да направя този пост в момента, в който се прибрах, но за съжаление изпитната сесия оказва своето влияние и той пристигна с леко закъснение.

     На 17-ти този месец започна литературния фестивал "Пловдив чете". Откриването беше дъждовно, но пък аз съм суеверна и вярвам, че всичко ще върви като по вода. Програмата на самия фестивал можете да видите тук, а самото събитие продължава до 22-ри юни.

Да се изгубиш в цъфналата ръж, да се изгубиш в Бърнс

     Пленителен! Великолепен! Летен! Необещаващ! Толкова много обичам Робърт Бърнс! В този пост съвсем нямам намерение да коментирам способността на поета да се изразява, а и нямам право, имайки в предвид, че големи имена са се изказали за него. А коя съм аз - бъдещ филолог, от скоро блогър, мечтател... По-скоро искам да изразя възхищението си към него и към издателството "Дамян Яков" за невероятното издание.

Какво НЕ Е "Енциклопедия на житейската психология"

     Директно започвам с отговор на въпроса, поставен още в заглавието - това със сигурност НЕ Е енциклопедия, нито кой знае колко висша форма на психологията изобщо.

     Книгата я имам от около 4 години, но вчера, докато размествах някои заглавия из библиотеката си, тя се озова в ръцете ми и нямаше как да се сдържа и да не споделя разочарованието си от нея. Тя е от онзи тип книги, които продължавате да четете, само за да разберете дали може да стане по-зле. Ами... може. Не знам на какво академично ниво е познанието на Альона Либина относно психологията,

Любовта трае (почти) три години според Бегбеде

     "Любовта трае три години" на Фредерик Бегбеде книга, която първо ще ви разочарова ако сте безгранични романтици, ще ви ужаси, ще ви обезвери, а накрая искрено ще ви разсмее.

     Това е една от онези книги, които се вглъбяват в съзнанието ви и ви провокира да за се замислите за интимния си живот или за липсата на такъв. Написана иронично-цинична, думите на лирическият герой звучат така, сякаш вие сами разговаряте с него, а той ви разказва за безбройните си напивания, махмурлийски събуждания и ред още градски истории.

Във "Вината на нашите звезди" никой не е виновен

      "Вината в нашите звезди" на Джон Грийн е от онези книги, които на пръв поглед бихте подминали или бихте счели за незрели, но всъщност ще сгрешите. Определен е като тийн-роман, но не смятам, че не е само за подрастващите. Това е книга, която ще ви накара да се замислите за живота, смъртта и това как пилеете времето си.

      Разказва се за двама тийнеджъри - шестнайсет годишната Хейзъл и седемнайсет годишният Огъстъс, накратко Гас. Хейзъл има рак на белите дробове, а Гас е с ампутиран крак. Запознават се в група за взаимопомощ и сякаш е любов от пръв поглед. Болестта на Хейзъл е неизлечима, а тази на Гас е в ремисия. Между тях започва странна връзка оплетена в кабели, маркучи за дишане, кислородни бутилки и крайници, скрити под холната масичка.

Балансът е винаги на ръба докато четете Тицин

      На ръба съм да падна особено когато трябва да пиша за Тицин. Сам контрастира между двете си издадени книги – кулинарна и стихове. Така те кара да тичаш по ръба на стиховете му, че залиташ ту в прехвала, ту в изблик на гняв, че изобщо може да се публикува нещо подобно. И в даден момент се питаш – да не би това да е просто съвпадение на имената? Питах се, признавам си…

Да се загубиш в разкази докато „Всичко стана луна“ на Георги Господинов

      На това очарование на съвременната българска проза се натъкнах през лятото на миналата година, докато се разхождах безцелно из стария град в Созопол. Видях малка сергия на издателството и нямаше как да не се спра и поне да разгледам какво се крие там. През това лято ми беше доста трудно да чета, защото работата ми не позволяваше да чета обемни текстове, а след края на работния ден едва различавах буквите една от друга. За щастие попаднах на този

сборник с разкази и - о, чудо! Това беше нещото, което търсех и от което се нуждаех. Краткият обем на всеки разказ ми позволяваше да чета по време на работа и не се притеснявах, че трябва да оставя четивото си в даден момент, а след това няма да помня какво се е случило.

"Рай" на Радослав Гизгинджиев или иначе казано - твърде сладко е за мен

      Книгата, за която реших да пиша днес ме остави с доста противоречиви впечатления. Ако трябва да бъда честна - в момента мислите ми са толкова хаотични, колкото са главите в романа. Безспорно предизвика любопитството ми от трейлъра, който изгледах, но направих една огромна грешка преди да я прочета - прочетох буквално десетки коментари. В повечето от тях  се споменаваше определението "шедьовър", а що се отнася до съвременната българска литература, имах такива очаквания от тази книга, каквито до сега не съм имала. В крайна сметка се оказа, че имам различна представа за понятието "шедьовър" от останалите читатели, които са коментирали.

Да се усмихваш с черния си дроб или "Яж, моли се и обичай" от Елизабет Гилбърт

Здравейте, Приятели!

     Днес ще ви разкажа за една книга, за която все не намирах време да допрочета, а именно "Яж, моли се и обичай" на Елизабет Гилбърт.

     Преди да успея да се добера до книгата всъщност гледах филма. Доста увлекателен, с една от любимите ми актриси - Джулия Робъртс. Леко поднесен, не натоварващ, но същевременно филм, който те кара да се замислиш. Изгледах го и тъй като се доверявам предимно на себе си и на доказания опит, че книгите винаги са по-добри от филмите - взех си я.

     Това не е обикновената история на един американски развод, нито блудкава любовна история. Това е книга за голямата любов, която таим вътре в себе си, книга за хармонията и разбирането на вътрешният ни Аз.

На по книга, две и чаша пълна с кафе - "Любов по време на холера"

Здравейте, приятели! Днес ще ви разкажа за едно вълшебство, което ми се случи преди около година и половина.

От много време търсех книгата на колумбиеца Габриел Гарсия Маркес "Любов по време на холера", но все не я намирах. До там, където успявах да я проследя, вече беше изчерпана, не я намираха и изникваха куп причини, поради които все не успявах да се добера до това малко чудо. Но през един горещ летен месец, съвсем случайно, бързайки в обедната си почивка, погледът ми се спря на една стара, малко раздърпана и с пожълтели страници тъжна книга, наред с редица други изоставени книжки на една улична сергия. И я познах! Това беше тя! Моят Граал!