"Любовта трае три години" на Фредерик Бегбеде книга, която първо ще ви разочарова ако сте безгранични романтици, ще ви ужаси, ще ви обезвери, а накрая искрено ще ви разсмее.Това е една от онези книги, които се вглъбяват в съзнанието ви и ви провокира да за се замислите за интимния си живот или за липсата на такъв. Написана иронично-цинична, думите на лирическият герой звучат така, сякаш вие сами разговаряте с него, а той ви разказва за безбройните си напивания, махмурлийски събуждания и ред още градски истории.
Първоначално тази книга може да ви изнерви (особено ако сте в началото на връзка), защото в нея липсва розовият захарен памук, сладникавите сърчица и пеперуди в стомаха. Бегбеде умело представя историята на един американски мъж с неуспял брак и животът през неговите очи. А през очите на мъжете се виждат много интересни събития. Толкова е директен в изказванията си, че на моменти дори леко напомня за Буковски.
Със сигурност се чете на един дъх. Може дори сами да спорите със себе си, да искате да затворите книгата и да го направите. Но след 5 или 6 минути, ще я отворите отново с разтреперени ръце и тръпнещи в очакване, за да разберете какво се случва след това.
"Любота трае три години" е изключително динамична. Прелитате от случка в случка, от една на друга история, а главният персонаж си остава един и същ - Марк Мароние. Чак на момент свят да ви се завие. А нито едно срамно стечение на обстоятелствата не е спестено, което и добавя странно забавен привкус. Така Марк се оказва в центъра на неговата градска вселена и всичко се случва около и с него.
Има куп доказателства, че любовта има срок за годност - статистически, биохимически и личният опит на толкова хора по света, включително и Марк. Направен е разбор на всяка една от тези три години. Описани са отношенията между съпрузите и мебелите дори. През първата година се купуват мебели, през втората се разместват, а през третата се разделят.
И точно в момента, в който Бегбеде ви е отчаял от любовта обезверил ви е до безкрайност, в този трагичен и личен момент, той ви удря шамар през лицето и опровергава всичко, което е казал в предните около 170 страници. Това онзи момент, в който читателя осъзнава, че се е хванал на въдицата на добрия разказвач. Така че - сипете си чаша червено вино и се усмихнете, защото чувствата (за щастие) все още нямат срок на годност.
Няма коментари:
Публикуване на коментар