Във "Вината на нашите звезди" никой не е виновен

      "Вината в нашите звезди" на Джон Грийн е от онези книги, които на пръв поглед бихте подминали или бихте счели за незрели, но всъщност ще сгрешите. Определен е като тийн-роман, но не смятам, че не е само за подрастващите. Това е книга, която ще ви накара да се замислите за живота, смъртта и това как пилеете времето си.

      Разказва се за двама тийнеджъри - шестнайсет годишната Хейзъл и седемнайсет годишният Огъстъс, накратко Гас. Хейзъл има рак на белите дробове, а Гас е с ампутиран крак. Запознават се в група за взаимопомощ и сякаш е любов от пръв поглед. Болестта на Хейзъл е неизлечима, а тази на Гас е в ремисия. Между тях започва странна връзка оплетена в кабели, маркучи за дишане, кислородни бутилки и крайници, скрити под холната масичка.



     Всяко дете болно от рак има право на едно желание, а Хейзъл вече е използвала своето, но в последствие иска да отиде в Амстердам, за да се запознае с писателят на любимата и книга и да му зададе въпроси, които не и дават мира за финала на книгата. За щастие Гас не е използвал своето и го използва така, че и двамата да отидат в Амстердам. За съжаление са разочаровани от Ван Хутен (писателят). Краят няма да ви издам, но със сигурност си струва да изчетете 240 страници, за да прочетете последната.

     Харесва ми стилът на писане. Забавно ироничен, лек, на места с очарователен черен хумор, който може да разсмее почти всеки. Чете се бързо, лесно и не изморява, или поне мен не ме измори по никакъв начин. Имах проблем само с първите около 40 страници, които ми се сториха твърде блудкави, но след като ги прескочих погледнах книгата с други очи.

     Хареса ми начинът, по който персонажите гледат на болестта си. Да, безспорно с трагичен край, но е показана и една весела част, а именно болничните облаги, от които се възползват. Определено се замислих за това, което аз наричам "проблем" и проблемът на едно болно от рак дете. Какво ли е да бъдеш дете и да не можеш да тичаш? Да играеш на топка?  Как го приемат околните? Имаш ли социален живот? Какво ли е да изкачваш стълби, докато белите ти дробове се пълнят с вода? Тази книга постави доста въпроси пред мен и ако преди се смятах за безпроблемен и оптимистично настроен човек, то сега съм сигурна в това.

     И се пак държа на своето - не е непременно трагична. Ако тази книга не ви помогне с друго - то поне ще ви помогне да разберете хората болни от подобни болести.
     Надявам се да ви е било интересно. До скоро! = )