Балансът е винаги на ръба докато четете Тицин

      На ръба съм да падна особено когато трябва да пиша за Тицин. Сам контрастира между двете си издадени книги – кулинарна и стихове. Така те кара да тичаш по ръба на стиховете му, че залиташ ту в прехвала, ту в изблик на гняв, че изобщо може да се публикува нещо подобно. И в даден момент се питаш – да не би това да е просто съвпадение на имената? Питах се, признавам си…

      „Балансът е винаги на ръба“ наистина те кара да балансираш върху върха на карфица. Има стихове, които биха ви подтикнали да кажете: „Това е шедьовър!“ и други, които ви провокират да се скарате с издателя. И все пак това е първият му опит (до колкото съм запозната) и нека бъдем благосклонни. Имайки в предвид, че това е първата стихосбирка – бих казала, че като цяло е успешна, макар че не е популярна. Все пак всичко е въпрос на реклама… Има малки скъпоценни камъни, които си струва да бъдат прочетени, но между тях има и стихове, които сякаш са писани от 16 годишно момиче с разбито сърце, т.е. толкова сълзливо-бозави, че не бих ги прочела пак. Но както казах, да бъдем благосклонни. Важното в случая е, че може да намерите нещо в тази малка книжка, заради което ще си кажете: „Да, струваше си!“

      Стила му като цяло е простичък. В доста от стиховете си залага на оксиморони, което поне за мен ги прави приятни за четене. Не са просто подредени рими. Ритъмът в стиховете е предимно спазен, макар че на моменти и от него има какво да се желае, особено когато четете даден стих и си казвате, че до тук е написан чудесно, а какво се случва в последните две строфи? Ами какво – губим го. И все пак щом има стихове, които запомних наизуст след второто чете значи са ми направили особено силно впечатление. Това е единият, който ме впечатли:

Моля те,

Кажи ми колко те боли
Недей се кри зад гордостта си
Не се затваряй, сподели
Бъди по-мъдра от кръвта си

Не мога много да ти дам
Нали ме знаеш, куц мечтател
Но винаги ще бъда там
За най-добрия си приятел

Обичам те, изтрий сълзите
Покрий гърдите ми с длани
Усети ли? За теб тупти
Макар и цялото на рани

Виж, него мога да ти дам
Вземи го - падам в краката ти
Ще ти помогне ли не знам, но
За теб бих продал и душата си...

Не ми казвай колко боли!

      Цялата стихосбирка се побира в скромния обем от 100 странички на малък формат книжка с твърди корици. Също толкова скромна е и цената и от 5 лева, които е по-добре да инвестирате в нея и да се лишите от фреш и кафе по обяд, примерно. Реално може да не четете шедьовър на българската литература, но за тази цена ще получите поне няколко стиха, които ще харесате, няколко фрази, които ще се забият като гвоздеи в съзнанията ви и поне малко размисли над писанията, които ще бъдат изложени пред вас.

      Изчетох я на един дъх. Може би за час или два, не съм сигурна с точност. Предимно на любовна тематика, че да не кажа и изцяло. Подходяща за четене както след любовни разочарования, така и когато сте влюбени до безсъзнание, и всичко около вас е в захаросани розови сърчица. Препоръча ми я един познат, на чието мнение за литературата мога да се доверя. И да, бих го направила отново. Интересно преживяване е Тицин, спорно. Обичам четива, които ме карат понякога да споря сякаш сама със себе си. Провокиращ е. И като за финал моят любимец сред стиховете:

Чупливо 

Без тебе винаги ще бъда сам
Живота ми ще е отсрочка
Изгубен черен гологан
И домино без точка

Кафето сутрин ще горчи
Денят безмилостно ще се повтаря
Луната вечер ще горчи
А слънцето ще ме прогаря

Ще бъда ангел без крила
Катрана, прокълнат да ври
Като хазна без пукната пара...
Без тебе вечно ще боли