Едва ли има любител на поезията, който да не знае кой е Робърт Бърнс, да не е чувал за "Цъфналата ръж" или "Девойката, която ми посла легло".
Шотландецът е забележителен представител на романтизма. Женският образ е константен в неговото творчество. А той нищо не обещава... Естествено, имайки в предвид, че е писал на шотландски, трудно е да се чете в оригинал, а за мен даже съвсем невъзможно, но съдейки по превода на Владимир Свинтила, бих казала, че изразяването му е зашеметяващо. Преводачът безспорно се е постарал в работата си като е запазил римата и ритъма на стиховете му, което ни доближава максимално до оригинала.
Един от любимите ми стихове на Бърнс носи името "Старата любов"
Кога и кой ще измени
на старата любов?
На миналите златни дни
и старата любов?
За старата любов — докрай!
За миналите дни!
Ти чаша нежност ми подай
за миналите дни!
Със тебе пихме от дъха
на тия равнини.
И с тебе двама към върха
вървяхме дълги дни.
Преминахме ний длан във длан
реки и планини.
И раздели ни океан
след тия златни дни.
Но пак сме днес със теб ведно.
Ръката ми хвани.
Налей от старото вино
за миналите дни.
Налей и чашите не брой.
Догоре ги пълни.
Да пием с тебе, друже мой.
за миналите дни.
За старата любов — докрай!
За миналите дни!
Ти чаша нежност ми подай
за миналите дни!
Изданието на "Дамян Яков" е повече от божествено! Обичам книги в малък формат, които се събират в дамската ми чанта, а още повече обичам книги с дебели корици! Част от луксозна подаръчна колекция е и съм щастлива, че съм горда притежателка на почти всички книжки от нея. Други книги от страхотното издание може да намерите точно тук. Друг бонуст, и то голям, на изданието е, че преди всеки преведен стих е неговият оригинал, което още повече ме зарадва.
Искрено се възхищавам на оптимизма и капките щастие, които долавям от всеки стих на Бърнс. Когато го чета имам усещането, че слагам розовите си очила дори без да усетя. Безспорно е, влюбена съм в поезията, не мога да отрека, но... някак си Робърт съвсем неволно измества мнозина други автори и когато ми се чете нещо, което да ме разведри, но не знам какво, винаги посягам към тази книга. Може съм я препрочела над десет пъти, но едва ли някога ще ми омръзне да го правя. На първо четене просто четох, на второ - осъзнах стиховете, но няма по-хубаво нещо от това да ги усетиш! Истинското щастие е точно между редовете! И като казах щастие, ето още един стих - "Моето щастие":
Доволен съм с малко и с малко богат,
и грижи смутят ли покоя ми, брат,
със чашка и с песен — за първи ли път? —
ги пращам, по дявола нека вървят!
Понякога стискам от мъка пестник,
но бой е живота, а ти си войник!
Безгрижният нрав е богатство за мен:
пред никой не скланям глава унизен.
Гнетят ме нещастия, скърби и страх!
Но вечер с другари — лекувам и тях!
Когато сме стигнали читави, брат,
защо да си спомняме злото назад?
Съдбата ми — кранта, се спъва навред.
Към зло, към добро ли, да кара напред!
Аз своята участ, добра или зла,
ще срещна усмихнат с „добре си дошла“.
Надявам се да ви е било приятно. До скоро! = )
Няма коментари:
Публикуване на коментар