Картина

Едно платно

Няколко цветни бои

И малка вселена

Рисувам с четката

Използвам всички цветове

Само в една стая…

Дори не поглеждам навън

Сякаш от очите ми вали

Цял порой

А след това има дъга

И мирише на свежест

Рисувам мъж

Един специален

Той е вселена

А очите му са тъмна материя

В която потъвам

и тялото ми изчезва в мрака

Рисувам очите

Ръцете

Косата

Глезените…

Харесва ми как ме гледа

И как се усмихва

От платното

Протяга се от картината

Не вярвам че се случва

Усещам докосването

Полудявам ли?

Истински ли е?

Докосва лицето ми

Бузите и челото

Гали косите ми

Тук ли е?

Изгубих се в реалността

Или в картината

Не знам

Мъжът от картината

Обичам го

Нарисуван с маслени бои

И безброй цветове

Той е моята малка вселена

Искам да живея в нея

Или в картината

Без значение

Само бои и малка вселена…