Пловдив чете с Катя Клемър

     Здравейте, приятели! Исках да направя този пост в момента, в който се прибрах, но за съжаление изпитната сесия оказва своето влияние и той пристигна с леко закъснение.

     На 17-ти този месец започна литературния фестивал "Пловдив чете". Откриването беше дъждовно, но пък аз съм суеверна и вярвам, че всичко ще върви като по вода. Програмата на самия фестивал можете да видите тук, а самото събитие продължава до 22-ри юни.

     Още в първия ден от фестивала Катерина Стойкова-Клемър представи своята нова стихосбирка със заглавие "Как наказва Бог". Преди около 2 седмици четох рецензии за книгата, преди дори да е излязла на книжния пазар и очаквах с нетърпение деня, в който отивайки в някоя книжарница, стихосбирката вече ще е там, а следователно няма как да не я притежавам. Но първо няколко думи за самата Катя (както тя сама нарича себе си). Родом е от Бургас, но през 1995 година се заселва в САЩ. Там завърша магистърска степен по компютърни науки, което доста ме изненада. Катя пише стихове и проза на английски и българки, а също така превежда поезия между двата езика. В началото на 2010 година основава издателство Accents Publishing в Америка. Зад гърба си има още 3 книги, които са преведени и на двата езика.

     На представянето на новата книга на Клемър нямаше голяма публика, но пък обстановката беше толкова задушевна и уютна, сякаш си заобиколен само и единствено от приятели. Стихосбирката не е голяма по обем, разделена е на 7 части и Катя направи прекрасния избор да я изчете цялата на представянето. За тези от вас, които може би предполагат, че това е отнело много време и е било отегчително - бързам да контрирам! Прочитането и отнема не повече от 20 минути, но, виж, осъзнаването е друго нещо. И защо още идеята и беше добра? С изчитането на седемте части сякаш Катерина отвори седем врати към себе си и допусна всеки един от нас, слушателите, да се докоснем до нея. Всеки един от стиховете е носел името "Как наказва Бог", затова така е наречена и книгата. Както каза самата Клемър: "Ако носеше друго заглавие, нямаше да е тази книга. Ако беше подредена по друг начин - нямаше да е тази книга. За пръв път ми се случва да погледна книга и да кажа: да, така искам да изглежда." Стиховете са бели и повече от великолепни! Не са от тези, които четеш за разтуха. По-скоро са от онзи тип стихове, които чувства, усещаш, казваш си: "О да, това сякаш е писано за мен!", а след това сядаш и размишляваш над всичко изписано в тях. Не мога да кажа, че имам фаворит от частите, но няма как да не ви представя поне една от тях. 

Живот преди раждането,
живот след раждането,
живот след смъртта.
Колко много живот,
каза мама с надежда

*

Всяко нещо
с миналото си.

*

Животът продължава
и без Силвия Плат,
каза Сократ.

*

Сакото на мъжа
от некролога
пак е на мода.

*

Дадените обещания
ще се изпълнят

от някой,
който ще си ти.

Неизпълнените обещания
ще се изпълнят

от някой,
който ще си ти.

Лъжеш се,
че си излъгал.

*

Ако останеш неподвижен,
всичко ще те намери.

Всяка мисъл, всяка
търсеща идея ще блесне

зад очите ти и ще говори.
Освен останалите,

стоящи неподвижно,
също чакащи. Чудиш се

дали те знаят, после
ти знаеш.

     Няма да излъжа ако кажа, че искам да ви представя цялата книга тук, но не би било удачно. Книгата завършва с великолепен епилог, съвсем кратък, който ви предизвиквам само да откриете и прочетете. А самата Катя - тя е истинско въплъщение на думата ЖЕНА! Грациозна, естествена, непринудена. Изключително добро впечатление ми направи, когато пожела да се запознае с всеки един от гостите, дошли на нейното представяне. А също и че събра автографи от всеки един човек в публиката в така наречената и "Книга за гости". Харизматичен и обаятелен човек е тя! Ще направи още 3 представяния на книгата си: в Бургас, Троян и София.

       Интересно беше обяснението на авторката на въпроса как се справя с писането на два езика. Отговорът и беше следния: "Ако пиша нещо на български, а след това го превеждам на английски, преводът ми дава нови идеи и гледни точки, и обратно. Те са като мост по между се, и двата ми помагат да се справям възможно най-добре." Със сигурност не очаквах да чуя точно този отговор. Накара ме да се замисля как комуникират езиците по между си, но това е съвсем отделна тема на разговор.

    Събитието приключи така: една нова книга за мен, подписана от авторката, много усмихнати хора и истинско емоционално изпитание в момента, в който поех по алеята на книгите. Ад и мъка! Множество издателства представят книгите си на очарователни щандове, а на мен ще ми трябва голям камион, за да превозя всички книги, които искам и силна воля да не пазарувам като американка на black friday... Остават още 3 дни книжно вдъхновение в Пловдив, препоръчвам ви да не го пропускате! = )

П.П. Специални благодарности на моята приятелка Зорница Канева, която спаси поста и засне събитието!