Къде са истинските мъже и жени

Ууу-саааа. Ууу-сааа. Опитвам се да запазя самообладание и да не се разкрещя на някого, но... Дъ фак, как по дяволите може да има толкова глупави хора? Мъже, жени - всичко под ножа. "Аз не харесвам метросексуални мъже." или пък "Аз не харесвам наточени кифли." От кога хората станаха само и единствено визия или модно течение, което следват?

Мъжът никога не е бил и няма да бъде само карирана риза, вълнена шапка, кубинки или кецове. Мъжът е такъв по характер, а не по полови белези. Истинският мъж е сила, поведение, провокация даже. Той те кара да мислиш. Развива се, не е пасивен. Истинския мъж не говори, а действа. Той отваря вратата не на своята жена, а на всички, защото е джентълмен. Истинският мъж не кара бентли само за се перчи като мексикански петел, готов за бой. Малко ли статии се изписаха за това? Някой изобщо чете ли ги тези статии? Истинският мъж не е с определен цвят на кожата, нито на очите. За него няма етнос. За него няма стил, защото той сам го създава. Той може да е мил, внимателен, да забелязва детайлите, да е циничен, арогантен.

Майсторство

Една жена ми каза
„не ти прилича да го обичаш
една студена си
дръпнат непукист си“
А как да обясня че съм такава
защото ме е страх от друго
че ме е страх да съм около тебе
прегръщам те за поздрав
и тичам на другия край на света
като дявол от тамян
да не би да се издам…

Баба ми ми каза:
„майсторка си вече
щом не той, а никой друг
не знае че отвътре
всичко се обръща“

Лачени обувки


Помня старите си лачени обувки
лъскави и червени
на малки бели точки
от преди петнадесет години
вече ожулени
охлузени
с изтъркани подметки
досущ на теб приличат
само дето не убиват

някои неща се връщат на мода
други миришат на нафталин
а трети стават храна на молците


Въздушно лилаво с купеста слънчогледеност


помниш ли когато ме закара до вкъщи
колко лилави бяха облаците
и колко чисто бе таблото на колата ти
помниш ли, че слънчогледите бяха свели глава
лятото изтичаше през миглите ни
помниш ли колко прав беше пътят
беше хубаво да те гледам вторачен в него
аз бях само част от пътуването ти, помниш ли ме
от твоите 350 километра аз съм само 40
много се забавлявах тогава, а ти беше уплашен
виждах погледа ти през тъмните стъкла на очилата
знаеш ли, че страхът не е оправдание
и че ако не рискуваш никога не би спечелил
лесно се отказваш, тъжно е…
помня те

Естественост, затворена между кориците на Господинов

Чудех се кое книжно да е първо тази година - "Естествен роман" или "Отклонение", но Георги Господинов взе предимството поради хронологична преднина. Напоследък все повече наблягам на българската и европейска литература. И колкото повече чета - толкова повече ми се иска да не спирам. Но след като очилата ми пострадаха тежко, благодарение на кучето ми, ще се наложи да си дам няколко дни почивка. Но не това е темата.

Естествен като раждането и смъртта. Естествен като порой през есента. Естествен като развод през 21-ви век. Естествен като мухите през лятото и нуждата от тоалетни. "Естествен роман" едва ли би могъл да има по-подходящо заглавие.

Как се вдъхва нов живот на стари стихове и как изгрява звездата на Проект "Зората"


Всичко започна съвсем случайно. Определяйки себе си като меломан, се старая да следя творчеството на любимите си артисти, което понякога се оказва по-трудна задача, отколкото можете да предположите. Ровейки се из различни страници, попаднах на един линк. И нещо се случи. Чух нещо удивително! Имах усещането, че цялата тежест на думите в текста, падна директно да гръдния ми кош. Първичен, ултимативен кеф! И за да не бъда голословна, първо чуйте, а после четете.

Проект Зората - Песен за човека (по Никола Вапцаров 1/2 откъс)

Специален пост



Втори януари. Седя си вкъщи, на топличко, айляк общо взето. Странен ден беше. Та както си седя и се смея, а на моменти се заливам от смях, един човек ме провокира да направя най-безмисления пост на този свят (по мое мнение си е точно такъв). Но пък съм в толкова добро настроение, че съвсем не можах да се опра на провокацията и ето на - занимавам ви с глупости. Или поне единиците от вас, които ще попаднат тук.