Естественост, затворена между кориците на Господинов

Чудех се кое книжно да е първо тази година - "Естествен роман" или "Отклонение", но Георги Господинов взе предимството поради хронологична преднина. Напоследък все повече наблягам на българската и европейска литература. И колкото повече чета - толкова повече ми се иска да не спирам. Но след като очилата ми пострадаха тежко, благодарение на кучето ми, ще се наложи да си дам няколко дни почивка. Но не това е темата.

Естествен като раждането и смъртта. Естествен като порой през есента. Естествен като развод през 21-ви век. Естествен като мухите през лятото и нуждата от тоалетни. "Естествен роман" едва ли би могъл да има по-подходящо заглавие.
Улавящ в себе си нормалния живот на много днешни 40-и-няколко годишно мъже в страната, той грабва с първите няколко страници. В романа успоредно текат няколко сюжетни линии, като основна е тази на развеждащият се мъж, който в два различни откъса от време и съзнание е развеждащ се и скитник, ревностно пазещ своя люлеещ се стол като единствената му връзка с вече отминалия живот. Той ни разказва за своята жена, бременна от друг, за методите му за изучаване и наблюдение на мухите, за разговорите с приятели и темите, които никога не се обсъждат.

Напълно в стил на Господинов, той прави чести препратки към времената преди 9-ти септември, когато светът е бил такъв, какъвто аз мога само да го прочета, но не и да си спомня. А провокирана може би именно от него проявявам все по-голям интерес към "старите" времена, че и по-предни. Едни от любимите ми страници в романа са тези, в които автора описва удоволствията от живота през различните десетилетия. Искрено интересно ми беше и като трън в съзнанието ми се заби фразата "по-нисък от лалетата". Тази фраза вече повече от месец се явява най-неочаквано пред очите ми и сякаш чака само удобен момент, за да ме присети, че тя е още тук, а аз имам неосъществени идеи за нея.

Страниците на тази естественост не ме оставиха намира докато не прелистих и последната. За тези от вас, които са чели предишни ревюта, които съм правила за Господинов, не е тайна, че тая нескрити предпочитания към него. Едва ли ще се изненадате, че и "Естествен роман" ми допадна доста като четиво. Някак по-леко ми беше с него. Битието на героя така ме грабна, че неговите размисли станаха мои, усещах негови чувстват в себе си. Дори за мухите, тоалетните и чуждите бебета мислех с него. И как бих реагирала ако жена ми е бременна от друг мъж? Помислих си пак, но този път не ми натежа.
Остроумен, интригуващ и завладяващ е "Естествения роман". И да си призная - нямам търпение да дойде в време, в което ще го препрочета.