Втори януари. Седя си вкъщи, на топличко, айляк общо взето. Странен ден беше. Та както си седя и се смея, а на моменти се заливам от смях, един човек ме провокира да направя най-безмисления пост на този свят (по мое мнение си е точно такъв). Но пък съм в толкова добро настроение, че съвсем не можах да се опра на провокацията и ето на - занимавам ви с глупости. Или поне единиците от вас, които ще попаднат тук.
А поста се уповава на две точки, сиреч на 2 песни. Песен номер 1:
А сега, драги ми Хорацио (говоря на провокатора), щом толкова знаеш - другия път като те видя ще очаквам да ми я изпееш. Ако не я знаеш, ето ти текста:
Беше ранна юлска утрин
Чакахте ме да изляза от морето
А аз се залутах сред някакви облачета
Най-накрая изгрях
А вие всички спяхте
Само тя, само тя, само тя - не
Аз съм слънце следвай ме
За да не изгоря
За теб във залеза както всеки ден
Аз съм само слънце следвай ме
Видях хиляди морета
И покрай тях всичките жени
Но само ти ме погледна
И не скри очи от моите лъчи
Аз съм слънце следвай ме
За да не изгоря
За теб във залеза както всеки ден
Аз съм само слънце следвай ме
И ще доиде зима знам
И ще сляза ниско до теб
И ще се скриеш ниско под юрган
Аз ще си тръгна в пет
Аз съм слънце следвай ме
За да не изгоря
За теб във залеза както всеки ден
Аз съм само слънце следвай ме
Ако да можеше да спре да се върти
земята около мен
Щях да галя голи раменете ти
Щеше да е само лято само ден
Аз съм слънце следвай ме
За да не изгоря
За теб във залеза както всеки ден
Аз съм само слънце следвай ме
Цялата си във мен
Целият съм около теб
Не ми вярваш - сянката си виж
Аз съм слънце следвай ме
За да не изгоря
За теб във залеза както всеки ден
Аз съм само слънце следвай ме
Аз съм само слънце следвай ме
И точка номер 2 на поста е другата песен:
Тази не държа да ми я пееш (виж само колко съм благосклонна!).
А сега, след като официално е нужно да се чувстваш поласкан, съвсем нямаш измъкване!
Няма коментари:
Публикуване на коментар