Нежната Феерия на Михаела

Пристрастна съм и не ме е срам да си призная! Те прекрасна, очарователна и нежна! Толкова е усмихната и оптимистична, че макар че не се срещнах с не лично, то това е достатъчно осезаемо, за да го усетите от другия край на света. Тя се казва Михаела, но ще я наричам Мишето, смятам, че и отива. 

Коя е Мишето? Не знам коя е, но за щастие усетих каква е. Ето какво каза тя самата за себе си: "Казвам се Михаела, на почти 23 години съм по лични документи и на около 7 и половина по душа. Завърших висшето си образование и в момента работя по специалността си (рентгенов лаборант), а от около година създавам и бижутата си. С времето опитвах да се занимавам с много неща, дори сега се опитвам, но никое от тях не съм довършвала ‘докрай’, нито едно не е било сериозно и продължително и си казах, че искам да намеря Нещото. Надявам се това да са нещицата, които правя в момента, подхождам много отговорно, сериозно и с любов към всичко. :)"

Цветята не винаги увяхват - изкуството на Ели

За никого не е тайна, че обожавам ръчно правени неща. Без значение дали е картичка, нарисувана картинка върху случайно листче, бижу, шал, писмо, икебана и каквото и да било друго, което можете да си представите... Така в търсене на нещо ново и красиво, открих прекрасната Ели и нейните "живи" цветя, който продължават да носят слънце дори след като са хербаризирани, превърнати в нежни бижута.  Нямаше как да подмина току така тези красоти, не мога и да ги запазя само за себе си. А и тези обеци толкова силно привлякоха вниманието ми, че искрено се влюбих! Така се роди и идеята за днешния пост. Вижте Ели или по-скоро какво носи в себе си, какво създава.

Как се вдъхва нов живот на стари стихове и как изгрява звездата на Проект "Зората"

Всичко започна съвсем случайно. Определяйки себе си като меломан, се старая да следя творчеството на любимите си артисти, което понякога се оказва по-трудна задача, отколкото можете да предположите. Ровейки се из различни страници, попаднах на един линк. И нещо се случи. Чух нещо удивително! Имах усещането, че цялата тежест на думите в текста, падна директно да гръдния ми кош. Първичен, ултимативен кеф! И за да не бъда голословна, първо чуйте, а после четете.

Проект Зората - Песен за човека (по Никола Вапцаров 1/2 откъс)

Да раздвижим приказките с Димитър Петров и неговия проект The Golden Apple

Има ли някой, който не е чувал за приказката "Тримата братя и златната ябълка"? Предполагам повечето от нас я знаят от детските си години. Я баба или мама са ни я разказвали, или пък сме я прочели в книжка с приказки. Но само толкова. Димитър Петров обаче е твърдо решен да популяризира нашия фолклор. Чудите се как? Ами ето как - Димитър започва да разработва първият български анимационен сериал с взаимствани мотиви от фолклора ни. Проекта се казва The golden apple, т.е. златната ябълка и ще бъде особено зрелищен и красив. Към самия проект има голям интерес, основно от чужденци, но Димитър държи проектът да се реализира в страната. В момента той и екипът му се стараят да се правят с проблема относно финансирането. 

Обещанието и урокът на Silent City

     В този пост нямам никакво намерение да ви запознавам с нови хора, да говорим за това защо и как са започнали да се занимават и прочие. Единствено ще спомена, че това е хип-хоп дуо, което се състои от Николай Георгиев - Масурски и Андриан Дончев - Римо. Ако искате да разберете повече за тях и работата им - интернет е пълен с информация. Това е страницата им в социалната мрежа - Silent City. Можете да ги следите и в youtube от тук - XPRSNorg. Днес ще говорим за приемственост, за различните от нас, за тези, от които понякога извръщаме глави. Тази публикация е за децата, които имат синдрома на Даун.

Историята не се съхранява само в учебниците. За проекта "Българска история" и един швейцарец с българско сърце

       Героична, борбена, трогателна - такава е историята на Луи Айер - швейцарецът с българско сърце. Как попаднах на нея? Случайно. Петък привечер. В родния ми Пазарджик се прожектира филм на историческа тематика. Филмът е част от проекта "Българска история", прожектиран абсолютно безплатно, като единствена цел е децата, учениците, нашите връстници, че и зрелите хора да помнят историята на страната ни. Документален е и разказва за живота на Лиу Айер в България - от пристигането му до неговата смърт. Филм за спорта, за трудностите, пред които са изправени бъдещите спортисти, за липсата на квалифицирани специалисти във всички области. Разказва се за трудностите на България през първото десетилетие на 20 век, за битките през Балканската война, за загуби без загубени битки. За един швейцарец, припознал страната ни като своя родина, който в края на живота си се изправя в битка срещу народ, говорещ родния му език. Жертвоготовен и повече българин от нашите съвременници. 

Зад обектива или какво вижда Стефан Василев

    Хубави случайности се случват постоянно, а последната даже си има име. Той се казва Стефан, фотограф е, графичен дизайнер и определено силно позитивен човек. Случайно попаднах на профила му в социалната мрежа, основно великолепни портрети, обаятелно светли и нежни, и още по-случайно реших да пиша на този човек.

Стефан Василев е едно прекрасно олицетворение на цялата идея в колонката "хора" - тези, които вдъхновяват и усмихват дните ми. Той по-скоро направи цветна една от вечерите ми, но какво по-добро занимание в студена вечер, когато не ти се излиза, от това да се запознаеш с интересен човек.

Digital Nottich или Тафо Великов - името няма значение за музиката

     Може би най-неочакваното интервю, което съм правила до момента. Когато реших да потърся Нотич, дори не знаех от къде да започна, тъй като не знаех името му, само псевдонима. Всичко се случи толкова случайно, че за момент си помислих - "По-лесно едва ли може да бъде. Било е писано." Тафо се оказа очарователен млад мъж, безкрайно отзивчив и мил, което, честно казано, ме учуди. Познавам музиката му вече повече от година, даже може би две, нямам ярък спомен, и съм особено щастлива, че сега ще успея да го представя на повече хора. Можете да го чуете в Soundcloud, да го видите в личния му сайт - http://nottich.com/ или пък във фейсбук страницата му. Впечатленията и мненията оставам на вас. 

Открий думите между редовете на празния лист - Епитафия Бездумна

  Шах и мат! Половин час вече се чудя какво да бъде въведението за Онзи, чието име изплува в съзнанието ми, когато ми е меланхолично и искам да прочета нещо, което ще има моите вибрации. Истинска какафония от думи и бездумие, от звуци и тишина. Така някак си го усещам. Той пише... емоционално... На моменти ми се свива гърлото, когато го чета, друг път съм съвсем безизразна. Красива странност е или поне така го виждам аз. При всички случаи не можете да останете апатични към него - или ще се влюбите, или ще го отречете. Той е Епитафия Бездумна. Намерих го в БЛОГА МУ,  а след това не се поколебах да видя и страницата му във фейсбук. Някак си преливащ между цветовете ми се вижда... Ту като слънчоглед, ту гръмоносен облак. Искам да говоря още много за Него, но какъв ще бъде за вас - сами преценете.

Да си жена, правеща музика в България - да си Йоко

Иди я опиши! Толкова пъстра и колоритна личност не се среща често. Да знаете, не се намират лесно думи за нея. Едно мога да кажа със сигурност - бях се ухилила до ушите докато четях отговорите ѝ! Тя, мацката с прекрасния глас, с чудните текстове и лудия речетатив. Тази, която прави музика, която мога да слушам от сутрин до вечер. Как да не  ѝ се възхищава човек, че тя е прекрасна! Истинско слънце - представям ви Йоко!

Ако някой не я е чувал - сега е моментът да поправите грешката си.

Можете да я чуете тук!!!

Петя Евлогиева или какво е да рисуваш върху кожа

          Едва ли мога да опиша щастието си, когато Петя се съгласи да вземе участие в този ми проект. За съжаление нямам честта да я познавам лично, но пък толкова се възхищавам на работата и, че не се сдържах да рискувам да и пиша. Една невероятно креативна млада жена, творец и майка. Истински предизвикателство беше да подбера някои от фотографиите на нейни татуси или скици и даже в момента се колебая дали съм избрала правилните. Иска ми се да изложа тук поне 100 нейни работи, но ще се въздържа... Повече за творчеството на Петя можете да видите в нейния профил във фейсбук - Petja Evlogieva. А сега ви оставям със самата Петя.

Дани и нейните ръчно изработени чудеса

     Това е Дани! Със сигурност тя е една от най-нежните и фини жени, с които съм се срещала. Изключително трудно ми е да напиша въведението за нея, тъй като съм възхитена от отношението и, излъчването, поведението... Въобще тя е едно прекрасно олицетворение на думата Жена и за мое огромно щастие я срещнах съвсем, съвсем случайно. Това е нейната страница за чудеса - Ретро бижу. Със сигурност ценителите на ръчно направените бижута, тези на декупажа и всякакви подобни занимания ще оценят таланта и. А ето как тя отговори на въпросите, които и зададох.

Иван Шопов а.к.а. Balkansky/Cooh

     Иван Шопов, известен повече като Балкански, е човек и творец, на когото се възхищавам с цялото си сърце и душа, и с всички сетива, които притежавам. Точно поради тази причина съвсем неочаквано дойде новината, че той е съгласен да вземе участие в моя малък проект. Съответно тръпки на щастие пропълзяха по цялото ми тяло и нададох истински вой на удовлетворението. Музикант и художник, Шопов е прекрасно въплъщение на творец, което следя с удоволствие. А сега без повече излишни приказки, ето как той отговори на въпросите ми.

Георги Аргиров

Представи се.

Георги Атанасов Аргиров, на 25 год. от гр.Асеновград.

С какво се занимаваш?

Изцяло се занимавам с групата си After Midnight, с която на скоро изкарахме първият ни дебютен албум „My Deepest Secret“

От колко време свирите заедно с групата?

В този състав сме от 2011 година.

Александър Попов - Саката

Александър Попов - Саката е истински виртуоз на китарата и един от най -усмихнатите и слънчеви хора, които познавам. Той със сигурност няма да каже това сам за себе си, но аз няма как да ви го спестя. За мен е истинско удоволствие да започна тази (да я наречем) рубрика именно с него. Безкрайно положителен, вдъхновен и вдъхновяващ човек е! Заедно с момчетата от бандата Big Fat Lily, спечелиха престижната награда за късометражно видео на фестивала в Кан с клипа към песента "God forgive", който можете да видите на края на публикацията. 

Какво е "Хора"

Здравейте, приятели! В тази графа ще ви запознавам с различни хора на изкуството. Хора с креативно мислене, които могат да усмихнат дори най-мрачния ви ден. Хора, на които се възхищавам!