Да си жена, правеща музика в България - да си Йоко

Иди я опиши! Толкова пъстра и колоритна личност не се среща често. Да знаете, не се намират лесно думи за нея. Едно мога да кажа със сигурност - бях се ухилила до ушите докато четях отговорите ѝ! Тя, мацката с прекрасния глас, с чудните текстове и лудия речетатив. Тази, която прави музика, която мога да слушам от сутрин до вечер. Как да не  ѝ се възхищава човек, че тя е прекрасна! Истинско слънце - представям ви Йоко!

Ако някой не я е чувал - сега е моментът да поправите грешката си.

Можете да я чуете тук!!!

Здравей! Представи се.

Мисли, чувства, мечти, написани думи на лист, това са нещата, които най-точно биха описали един артист. Познаваш ли творчеството на твореца, ти опознаваш човека. Но иначе… Йоко, приятно ми е!

С какво се занимаваш?

Занимавам се с музика и звук във всичките им форми. Пиша текстове, пея, правя тракове, миксирам, мастерирам и всичко останало, свързано със звука. Професионално съм тонрежисьор на терен. Записвам диалозите на актьорите за филми, реклами, предавания и т.н. Също така правя и постпродукцията им. Абе, само с готини неща се занимавам. ;)

От колко време?

С музика от почти 16 години. Със звук на терен 9.

Ти избра музиката или музиката теб? Как разбра, че тя е това, с което искаш да се занимаваш?

Преди години тренирах баскетбол, бях взела всички добри качества на майка ми и баща ми (и двамата бяха баскетболисти, национали, и двамата капитани) .Тогавашният треньор ме искаше в националния отбор на България, когато натресох на нашите, че спирам да тренирам. ”Ще правя музика” - им казвам. Хаха. До сега да бях обиколила целия свят 3 пъти с баскетбола, но страстта ми към музиката надделя и да си призная, не съжалявам за нищо. Музиката не ме е избрала със сигурност. Аз избрах нея. Тя е най-добрия ми приятел, на когото мога да кажа всичко и знам, че винаги ще бъде до мен. Странна връзка си имаме ние.

Правиш музика със Стефан Иванов, известен като Wosh MC. Как се запознахте и решихте да работите заедно? Как се роди Stick Insect?

Със Стефан се запознахме в 7-ми клас, 22-ро СОУ „Георги С. Раковски”. Аз бях новата ученичка в класа. Закъснях още за първия час и Стефо ми разказва после: „И влизаш… смъкната, с червена коса, наперена, неква готина...”. ;) Както и да е. Свърши първия час, преместихме се за следващия и влизайки в стаята, видях Стефан на прозореца. Директно отидох при него да се запознаем. Е неееее! ;) Станахме си много добри приятели, излизахме след училище и общо взето си прекарвахме цялото време заедно. В 7-ми клас той и едно момче Денис,направиха групата "Откачена възраст", а аз и още 2 момичета (Севда и Стефи), направихме своя група. Времето си мина, групите се разпаднаха и от въпроса „К’во ще правим днес?”, започнахме да правим музика заедно. Името си го избрахме от един плакат по биология в мазенцето на Стефо, където се събирахме с приятели да играем карти. Плакатът беше със 'сякви буболечки, но Stick Insect-а някак изпъкваше пред другите. Така дойде и името.

Имаш ли любимо парче, което си направила?

Имам... всичките!!! Хаха. Всяка песен си е сама за себе си. Всяка една си носи времето, емоциите и историята. Как да не харесваш определена своя песен, когато знаеш, че тя – това си ти. Естествено, връщайки се назад има неща, които сега бих променила, но знам, че тогава така съм решила и така съм го направила. Това носи своя чар и спомени, запечатани като на снимка, замръзнали във времето. Следа….

Какво ти дава и какво ти отнема музиката?

Както преди споменах, музиката е най-добрия ми приятел. Дава ми свободата да съм. Връща ми спомени. Изслушва ме. Приспива ме. А сцената… Господи, сцената… колко приятно е само…

Друг е въпросът аз какво давам на музиката. И как „феновете” се отнасят с нея.  „ Да се занимаваш с музика в България е страшно неблагодарно нещо. Ти го храниш, гледаш го, даваш му, грижиш се, а то те бие през лицето и ръцете, и ти се смее. Даваш му от времето си, мислите си, настроенията си, емоциите, даже и от джоба си, и пак накрая получаваш един среден, щото му е кеф на някой. Хората в България не ценят труда ти като творец. Пълни са обаче с критики и наставления, и са ужасно компетентни по всички въпроси, свързани с твоето изкуство. Когато издадеш албум, копират си го от приятел и го качват в нета, защото са ти „най-големите фенове” и искат всички да ти чуят песните. А ако дойдат на участие, ще гледат как да влязат без пари, защото пак са ти „приятели”. Да се занимаваш с музика в България е страшно неблагодарно нещо. Казах ли го? Ти го храниш, не то теб...”   (извадка от неин пост във фейсбук)

Какво те вдъхновява?

Вдъхновява ме животът. Има ли нещо по-вдъхновяващо от самия него!

Върху какво работиш в момента?

Оф… все нещо се твори. То е като неспирен цикъл. Аз лично в момента правя една песньовка, която иска още малко глупости да и се вкарат преди да я завърша. Стефо бачка над една компилация с различни артисти. Трябва и аз да запиша нещо. Както повечето знаят, група Уикеда се разпадна, но новото е, че музикантите на Уикеда и ние от The Top Stoppers вече сме едно. Ходим на репетиции и правим чудеса. To be continued…

А сега малко повече за теб самата… Как би описала себе си?

Аз ли? Не знам! Попитай Стефо.

А света в който живееш?

Аз лично живея прекрасен живот. В момента съм в огромна дупка, но след лошото идва доброто... нали така. За себе си няма и не искам да се оплаквам, но всяка вечер новините ми напомнят за света на другите и много често ме разплаква. Докато аз седя на топло, завита, нахранена, щастлива, там някъде хора умират, защото няма кой да им помогне. В едната част на света има недохранени деца, хора, които не са опитвали чиста вода, а в другата се изхвърлят тонове храна в кофите и има свръх консумация на вода и провизии. В България… тук хората живеят на ръба на бедността. Политиците си играят на „дай ми, вземи си” и забравят за истинските проблеми на тази държава. Може би нарочно поддържат бедността, за да нямат хората сили да се опълчат. Знам ли… всичко е толкова скрито…

Всеки живее живота си и се бори за собствена кауза. Всеки дърпа завивката към себе си без да осъзнава, че проблема на другите сега, един ден може да бъде и негов проблем. Ежедневно се пишат и разпространяват хиляди глупости в нета, рекламират се зелени кафета, магически хапчета с вълшебни способности, дават се пари за безумни неща, а в същото време не се обръща достатъчно внимание на това, че в България липсват основни неща. Още нямаме А-то и Б-то, а ние се борим и даваме енергията си за Ц и Х!!! Защо, когато учителите стачкуват, ние си казваме "Аз не съм учител, те да си се оправят сами "? Защо, когато лекарите стачкуват и тях зарязваме сами в борбата?!? Днес не си родител, но утре кой ще учи детето ти? Днес сме живи и здрави, но ако недай си Боже стане нещо, кой ще дойде да ти помогне?!?
Глупава държава сме и глупави ще си останем, ако не се застъпваме един за друг. Казано е не от мен - "Разделяй и владей ".
Направи нещо сега!!! Утре може да е късно. 
Или поне се замисли...

(извадка от неин пост във фейсбук )

Коя е най-голямата ти страст?

Всичко, което ме кара да се чувствам добре е моя страст. Обичам да готвя, обичам добрите филми, обичам си работата, обичам да си карам безцелно  колата и музика обичам да правя… Общо взето това са моите страсти и те са голяяяяяма част от моя живот.

Каква беше детската ти мечта?

Да стана космонавт и да обикалям планетите.

Кое е личното ти послание?

Личното ми послание няма как да е едно, защото много неща определят човека. Ако сме добри един с друг и сме добри във всичко, което правим, света ще е много различен от сегашния. Ако родителите възпитаваха децата си да имат добра ценностна система, нямаше да има прости хора, с прости мисли и без цел в живота, критикуващи останалите от стола на своето бездействие. Нямаше да има кражби, убийства, изнасилвания и т.н., ако всеки имаше своя достоен път в живота.Да се стремим напред и нагоре, да бъдем себе си с другите, да правим това, което ни доставя удоволствие….стига то да е добро….това е пътя.

Благодаря ти за отделеното време! = )

Аз ти благодаря за въпросите.;)

Направи нещо сега!!! Утре може да е късно. 

Или поне се замисли...