Съвсем случайно да се озовеш на Белмекен

     Ето го и първият пост от рубриката Места! Много време се чудех за кое мое любимо място да пиша първо, но беше наистина трудно. А и в последните седмици бях твърде ангажирана, за да си открадна поне час от собственото си време и да споделя каквото и да било с вас, но ето ме отново на линия, тръпнеща в очакване на лятото!

    Та да си дойдем на думата - първото място е язовир Белмекен, което означава "известно място". Намира се в Рила на приблизително 1900 метра надморска височина по течението на река Крива река. Съвсем нямам намерение да ви давам повече географски подробности относно мястото, това можете да откриете в гугъл. Моята цел е съвсем друга.

     На Белмекен попаднах съвсем случайно, неподозираща дори накъде пътувам. И в този момент се провиквам: "Благодаря на Господ, че имам такива приятели!". Случи се следното - мой много добър приятел дойде да ме види в Пазарджик. Съответно нищо неподозираща, аз се качвам в колата му и очаквам стандартната за нас обиколка на наши любими места, иначе казано - той да види как се променя малкия град (идва средно по веднъж в годината). Но какво се случва - излизаме извън града, аз си гледам през прозореца и не задавам никакви въпроси. Двайсет минути по-късно просто ми е съобщава накъде пътуваме и аз естествено се зарадвах. Обичам подобни ситуации. Съответно след около час и половина вече бяхме пристигнали горе. А там какво заварих...

     Истински шедьовър на природата! Първото нещо, което усетих след като слязох от колата беше хладният въздух и аромата на гора. Това определено ми лисва... Беше привечер, слънцето все още не беше залязло, но вече нямаше никой. Съвсем тихо и спокойно, място изпълнено с хармония, шум от вятъра и планинска свежест. През първите няколко минути просто местех погледа си от едно място на друго и исках да обхвана всичко наведнъж, но след това изблика ми на емоции постепенно стихна и се чувствах като част от цялата заобикаляща ме природа.

     Обичам да тичам по тревата, без значение дали с обувки или боса. Но на това място препоръчвам ако обичате да го правите - по-добре боси. Имах неблагоразумието да се натъкна на поне 2 леденостудени извора. Те бяха повече от прекрасни с чистата си вода и свежестта лъхаща от тях, но когато с водата станахме твърде близки, краката ми посиняха от студ, а маратонките бяха "леееееко" мокрички. Известно място за риболов е, така че ако сред вас има любители на този спорт - грабвайте въдиците.

     Официално можете да слезете от там по два начина - през стария и през новия път. Съответно ние объркахме маршрута и вместо по новия път, минахме по стария, но пък беше доста живописен (или поне в моментите, в които виждах по-далече от метър пред себе си, заради гъстата мъгла).

     За съжаление бях там само за ден, но искрено се надявам следващият път, в който се върна да остана поне няколко дни. За тези, които не са любители на палатковото лагеруване има хижи, така че не се тревожете. А в главата ми се води все по-люта битка: море или планина? Кое харесвам повече? На този въпрос едва ли ще отговоря скоро... Оставям ви с още няколко кадъра от това прекрасно място! Дано ви е било интересно = )