Открий думите между редовете на празния лист - Епитафия Бездумна

  Шах и мат! Половин час вече се чудя какво да бъде въведението за Онзи, чието име изплува в съзнанието ми, когато ми е меланхолично и искам да прочета нещо, което ще има моите вибрации. Истинска какафония от думи и бездумие, от звуци и тишина. Така някак си го усещам. Той пише... емоционално... На моменти ми се свива гърлото, когато го чета, друг път съм съвсем безизразна. Красива странност е или поне така го виждам аз. При всички случаи не можете да останете апатични към него - или ще се влюбите, или ще го отречете. Той е Епитафия Бездумна. Намерих го в БЛОГА МУ,  а след това не се поколебах да видя и страницата му във фейсбук. Някак си преливащ между цветовете ми се вижда... Ту като слънчоглед, ту гръмоносен облак. Искам да говоря още много за Него, но какъв ще бъде за вас - сами преценете.

     Здравей! Представи се.

     Аз съм епитафия бездумна или epitah von weird и се опитвам да съм писател.

    Защо реши да останеш анонимен?

    Обикновено хората остават анонимни, за да предпазят себе си или близките си от последствията, които носят действията им. При мен се получи така, просто защото обичам да се крия.

     Какво твориш? С какво се занимаваш?

     С каквото и да се занимава, човек твори себе си или света си. В този ред на мисли, аз пресътворявам онова, което е в мен и около мен. Пиша, когато имам време или желание да го правя. Вече е въпрос на мнение, дали е писане или драскане, за мен е удоволствие. Иначе продавам маратонки, за да се издържам.

    От къде черпиш вдъхновение?

    От изкуството на други хора.

    От колко време се занимаваш с това?

    Занимавам се от няколко години. Завърших училище и установих, че нищо друго не ми носи такова удоволствие, както написването на някакъв текст.

           Как се реши да публикуваш?

    Стигнах такъв етап в развитието си, в който не ми стигаше самооценката. Исках да видя какво мислят хората, за нещата, които пиша, исках критика, за да продължа напред. После хората започнаха да се повтарят или да ме превъзнасят и реших да спра, защото публикуването спря да ме развива.

    Ти си блогър, четен от доста голяма аудитория, но четеш ли? Какво?

    Ако питаш дали чета чужди блогове, не го правя, защото или им се дразня на глупостите или им завиждам за таланта, но и двете състояния не ми харесват, затова просто прескачам подобни действия и се насочвам към следене на друг тип изкуство. Иначе чета книги, като всеки човек.

     Картините в постовете ти са доста интересни, експресивни и красиви. Кой ги създава?

     В по-голямата част от случаите си ги крада от интернет, защото са ме вдъхновили или са ми въздействали по някакъв начин. Смятам, че имам добър естетически вкус и се опитвам да събудя такъв у хората. Това е цялата идея с илюстрациите. Естествено и да изградят някакъв насочващ визуален образ около разказите. Но си имам и личен художник, който ми рисува илюстрации от време на време, това е гълъбът в буркан – doveinjar. 

    (работата на Гълъбът в буркан можете да видите точно тук)

     Какво е личното ти отношение към творчеството ти? Имаш ли любимо собствено произведение?

     Творчеството ми, смятам че е далеч от това, което може да бъде и далеч от това, което беше, но нямам любимо произведение, защото всичко е изтекло и ме е изгубило.

     Преживени ли са историите, които пресъздаваш на листа?

     Всичко е от живия живот.

     За какво мечтаеш?

     Искам пълен чайник с билки и течаща вода.

Искам четири стени и прозорец.

Искам котлон и вълнен пуловер.

Изтъркан паркет и летящо килимче.

Искам топли, зимни чорапи.

Искам дървена маса и две чаши за чай.

     От какво се страхуваш?

     От грешки.

     Какъв искаше да станеш когато беше дете?

     Исках да стана футболист, дори тренирах известно време. Щях да стана страхотен полу-защитник, но ми мина. Смятам го за грешка, защото все още нямаме добър футболист-писател.

             Как би описал себе си?

     Аз съм дълбок, тих, спокоен, сенчест, потаен. Хората често бързат и се давят в мен.

     А света, в който живееш?

            Стъклен дом. Светът в който съм попаднал в момента ме изморява. Светът на хората, които дават по 400-500 лева за маратонки не е хубаво място.

     Какво е личното ти послание?

     Епитафиите по принцип не са много положителни. Но като цяло вярвайте и почитайте летящото спагетено чудовище, то ще ви избави от всякакви неприятности.

     Благодаря ти за отделеното време!

     Благодаря за вниманието!


А ето и нещо негово, което ми е направило силно впечатление:

     камшик

нещо безспорно, като разсъбличане, но на ръба на смисъла.

нещо доволно, като слънце, но без изгаряния и сенки.
нещо като огледало, но без хора вторачени в теб.

нещо на райета, като на зебра, но не на паважа пред светофара.

нещо диво, заключено, където дивите неща не са.

нещо горещо, парещо, но не изгарящо.

нещо скъпо, ценно, златно, нещо като днес.

нещо като да си върнеш откраднатите яйца, които хлапето от съседната къща, със зелена тениска и жълто около устата ти е взело. след като е дебнело няколко месеца. гледало е как си строиш гнездо на дървото, клонка по клонка, парче кал по парче кал, докато накрая те е видяло да мътиш. изчакало е да излетиш за храна и се е възползвало от липсата ти. няма как да се опиташ да го поправиш. годините му са загубени. детството се свършва с един омлет. остава да се надяваш. докато камъкът по средата на градината, който той си беше донесъл, за да си маркира футболна врата, не го спъна. момчето изтърва яйцата, пада по глава и губи съзнание. върни си ми яйцата и следвай светлината!

любовта на комара

Любовта на комара е сладка, червена и циркулираща.
Функцията й е да доставя вещества до разните там тъкани.
Тя достига до осем процента от теглото на индивида.
Любовта на комара поддържа любовта ми жива.

Спомням си първия път, когато я видях.
Изскочи от банята, докато си правех чай.
Любовта на комара се стичаше от носа ти.
Глупаво, но се беше блъснала във вратата.

Въпреки болката се смееше,
имаш най-красивата усмивка.
Дори когато е оцветена в червено
и има вкус на желязо.

Винаги си била безстрашна.
Дори когато подкара колелото по онова надолнище
и спирачките му отказаха.
Тогава и двамата се оцветихме в цвета на войната.

Беше вторият път и ти отново се смееше.
Облегнахме се един на друг и докуцукахме до къщата на баба,
където промихме раните и си сложихме лепенки.
От онези с картинките.

Последният път беше доста по-страшно.
Спомняш ли си как галих корема ти,
докато се опитвах да усетя ритането на детето ни.
Тогава любовта на комара изцапа роклята, между краката ти.

Спомняш си, това беше вчера.
Днес тя се стича в ръката ти, посредством тръбичка.
Всяка капка от любовта му е важна.
И само се моля – дано не влизат комари в стаята.

Искам да споделя Трудно се намира добра жена и Next, но за да не ви отегчавам, ви оставям само линк. 

Надявам се да ви е било интересно с този колоритен персонаж! = )