Посветено на
сградите, които ще виждаме само в архивните снимки
От няколко месеца
насам се разхождам и гледам само нагоре. Не, не гледам небето, а сградите на
Пловдив. Онези красиви, архитектурни слънца, които озаряват града ни, които
създават тази уютна атмосфера. Обикалям по възможно най-тесните улици с
най-пищно украсените сгради и се питам: „Коя ли е следващата, която ще съботят?“
Не загуби ли
Пловдив твърде много само за 6 месеца? Не се ли събориха жилищни сгради,
паметници на културата, като предварително беше забранено събарянето на
фасадата им? Да, за ул. „Цар Асен“ говоря. Не се ли въртяха гюбеци на Античния?
Не видяхме ли как Вълчан Петров гази по отломките, между които като по чудо
бяха оцелели късове от великолепните му стенописи?
