Сълзите на момичето са
крехки,
приличат на пеперудени
крила,
а тя в цветните одежди
изстрадва тихо своята
съдба.
Един мъж прекърши и
душата,
но не нарочно, сякаш без
вина.
Тя невинно влюби се във
него,
но не жена – стана му слуга.
И стигаше и само да го
гледа,
да съзира погледа
дълбок.
Усмихваше се тихо и
смирено
да не вижда вече гъстите
коси,
че бият я като камшици
през лицето.
Уж щастлива е, но я боли
и на пепел става и
сърцето.
А ръцете, ах, ръцете
нежни –
те изгарят детската и
кожа.
Да изчезна, Господи, не
може ли?,
ридаеше в слугинското си
ложе.
Няма коментари:
Публикуване на коментар