Среднощни размисли за любовта...

     Днес отново се зачудих какво точно е любовта, но този път реших да го хвърлям набързо на едно листче.

     Любовта не е само страст, желание и розови сърчица. Тя е разбиране, хармония, компромиси, нещата в стаята, които не можеш да изхвърлиш. Понякога означава да тичаш по улицата и да крещиш с цяло гърло от щастие, друг път да плачеш сам в стаята си. Понякога те кара да загърбиш част от себе си, да приемеш неща, които не желаеш. Любов е когато правиш тези неща не защото някой те кара, а защото сам си го пожелал. Любовта не означава да обичаш недостатъците в партньора си, а да го обичаш въпреки тях. Тя е онова чувство, което не ти дава да спиш нощем от вълнение, защото утре ще видиш любимия или просто защото ти липсва. Тя е навсякъде около нас.

     Любов не са снимките, а спомените създадени с даден човек. Снимките се губят, късат, горят, но кой може да откъсне онези части от мозъка и сърцето ти, в които пазиш този, който кара очите ти да греят? Тя е асоциации с филми, песни, картини... Понякога места или просто цвета на пейката от първата ви среща. Тя е онова нещо, което те кара да спиш спокойно с човека до теб и да го прегръщаш цяла нощ, макар да умираш от жега. Любовта става рано и прави кафе преди да си отворил очи си и те гледа докато заспиш. Милва те по лицето и ти шепне тихо колкото те обича, макар да е наясно, че не я чуваш. Тя е онова нещо, което те кара да оставаш всеки път, когато искаш да си тръгнеш. Но не е само това...

     Понякога любовта означава да се оттеглиш тогава, когато знаеш, че не можеш да дадеш пълното щастие на партньора си. Означава да го оставиш, защото искаш да го видиш истински щастлив. Тя се там, когато поставяш щастието на някой друг преди своето щастие. И независимо дали той го разбира или не, ти знаеш че го правиш, защото искаш  да има всичко и най-доброто от заобикалящия го свят. Любов е тогава, когато откриваш собственото си щастие в щастието на друг човек, независимо дали той е с теб или не.

     Тя не може да се опише с думи, не може да се изрази чрез музика, защото истинската и всепоглъщаща любов е толкова силна, че всичко пред нея бледнее. Недостойни са за сравнение пеперудите в стомаха, трепването под лъжичката, никой сонет не може да я опише и никой художник не може да я нарисува. Защото любовта не може да се покаже, тя се усеща и се изживява. Не винаги е красива, щастлива и отдадена. Понякога може да е груба, даже зла, плашеща на моменти, обсебваща, но винаги, когато е истинска го знаеш. И как го разбираш ли? Просто е – ако е любов никога не би се запитал какво е това, защото отдавна вече ще си наясно какво се случва вътре в теб...