Едва ли мога да опиша щастието си, когато Петя се съгласи да вземе участие в този ми проект. За съжаление нямам честта да я познавам лично, но пък толкова се възхищавам на работата и, че не се сдържах да рискувам да и пиша. Една невероятно креативна млада жена, творец и майка. Истински предизвикателство беше да подбера някои от фотографиите на нейни татуси или скици и даже в момента се колебая дали съм избрала правилните. Иска ми се да изложа тук поне 100 нейни работи, но ще се въздържа... Повече за творчеството на Петя можете да видите в нейния профил във фейсбук - Petja Evlogieva. А сега ви оставям със самата Петя.
Представи се.
Здравейте, казвам се Петя Евлогиева на 31 години съм, женена за Евгени Евлогиев (също и мой колега) с 2 дъщерички. Татуист със собствено студио в гр. София.
С какво се занимаваш?
Занимавам се с рисуване професионално, завършила съм Анимационно Кино в Нов Български Университет, в момента татуист в “Artcore tattoo” в София.
От колко време?
Татуирам от 5 години, но с рисуване се занимавам от доста малка. В трети клас започнах да посещавам уроци по рисуване при Рени Петрова - ОШИ "Добри Христов" гр. Монтана, по късно и бакалавър - "Анимационно кино.
Как посегна за пръв път към машинката?
За пръв път посегнах към машинката поощрена от Евгени. Бях нарисувала своя карикатура, която Евгени искаше да си татуира при наши колеги. След това обаче реши, че след като това съм аз, искал аз да му я направя с риска - както се получи.Тя пък - взе че се получи! След което реших, че все пак искам да опитам и така...
Ти самата имаш ли татуировки? Какви?
Аз не съм много татуирана, както се шегуваме с колеги - без “работно облекло” съм. Имам една голяма на гърба и разни малки насам натам. Разбира се всяка една има смисъл и пази спомен за мен. Имам татуирана “диня”, която винаги ми е била близка като усещане и свързана с мен. Имам и татуиравки свързани с децата ми и с Евгени.
Какво ти дава и какво ти отнема работата ти?
Това което ми дава татуирането за щастие е повече от нещата, които ми отнема и тези, които трябва да жертваш заради професията си. Дава ми много щастливи и усмихнати дни, доволни клиенти, много нови приятели, нови колеги и най-вече възможността да правя нещо артистични тук в България, и да се развивам.
Участваше в Tattoo Expo. Разкажи ми малко повече.
За “България тату експо” мога да кажа само хубави неща. Това бе първото им събитие и съм сигурна, че след прекрасното представяне, само ще растат нагоре. Организацията беше на чудесно ниво. Раздадени бяха много награди -някой от които дойдоха и в нашето студио. Благодарим на организаторите за възможността да нарисуваме със съпруга ми плаката и флаерите, което бе чест и удоволствие за нас. Надявам се всички да са останали поне толкова доволни, колкото ние! Чудесно място да се изявиш и да срещнеш колеги, които не са в България от години, а и хора, с които покрай професията вече сме приятели.
Това ли е най-голямата ти страст?
Не бих казала, че татуирането е голямата ми страст, по-скоро всичко свързано с рисуването. Не съм сигурна дали завинаги ще остана татуист, но със сигурност се надявам да продължа да рисувам до когато мога. Голямата ми страст е анимационното кино, но за момента съм пренасочила страстите си към нещо, което ми носи също толкова емоции, просто е по-възможно за момента.
Какво те вдъхновява?
Вдъхновява ме всичко наоколо, тишината ,спокойствието, това да можеш да изразиш себе си по един красив начин .Вдъхновява ме труда и усилията на колеги, обичам да разглеждам нещата на колеги да се уча от по-добрите, да се старая да съм поне толкова добра. Вдъхновява ме идеята, че днешната рисунка ще е по-добра от предишната. Вдъхновявам се от старите майстори и цялата култура на изминалите цивилизации и най-вече от българската ръка, която е създала всичките красиви шевици и носии. Любими художници са ми Владимир Димитров - Майстора и Алфонс Муха. Различни като техника и похват, но за мен носят едно и също усещане за лекота, въздух и слънце.
Животът за теб е…
Животът за мен е всичко което имам, което съм постигнала, което ми предстои и всички любими хора около мен.
За какво мечтаеш?
Човек без мечти за къде е? И аз като всички мечтая за обикновените неща, да съм заобиколена от любимите си хора, колкото се може по-дълго и да се развирам нагоре и нагоре. Да обиколя още много места, да се запозная с хора, които в днешно време ме вдъхновяват с труда си. Да мога да кажа и след 40 години - Да, аз съм щастлива!
От какво се страхуваш?
Страхувам се от мисълта, че някой ден няма да знам какво да правя със себе си. Че няма да имам стремежи.
Каква искаше да станеш, когато беше дете?
Когато бях дете исках да стана космонавт, после разбрах, че не мога да погледна дори от терасата надолу и че това няма как да се случи. Винаги съм обичала да рисувам и съм го правела, а ако поне веднъж бях помислила дори, че ще ставам татуист във всичките години преди да го започна, може би да съм научила неща, които тепърва ми предстоят.
Какво правиш в дъждовен следобед?
Дъждовните следобеди са прекрасен момент да откриеш себе си и мислите си, обичам да си чета или да си драскам някакви неща, които по късно използвам.
За теб изкуството е…
Изкуството за мен е това, което кара човек да изрази себе си, кой с рисуване, кой с музика, кой с писане. Това е онова красиво нещо, което са оставили предците ни и ние сме длъжни да претворим, припомним и продължим. Всеки човек може да създава изкуство, просто малко си вярват. Изкуството е и това да сготвиш чудесен обяд.
Как би описала себе си?
Това, което един човек мисли за себе си обикновено е това, което вижда като отражение в отношението на другите към него. Аз имам много приятели и щастливи клиенти, което ме прави щастлив човек.
А света, в който живееш?
Гледам като цяло да се обграждам с весели и доволни хора, за да ми дават съответните емоции и на мен. Не обичам хора, които се оплакват, ако не си доволен от живота си - от теб зависи да го промениш. Понякога, когато се сблъскам с останалия свят се фрапирам и чак тогава се замислям, че имам собствен свят, собствен кръг, в който се чувствам добре и на място.
За какво не ти достига време?
Това, което всеки един човек, който иска да е добър в нещо, да се надгражда и да се развива жертва е времето. Отдавна спря да ми достига. Иска ми се да имам достатъчно време, за да нарисувам нещата, които съм наумила, да имам време за лични други проекти, но всичко с времето си :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар