Героична, борбена, трогателна - такава е историята на Луи Айер - швейцарецът с българско сърце. Как попаднах на нея? Случайно. Петък привечер. В родния ми Пазарджик се прожектира филм на историческа тематика. Филмът е част от проекта "Българска история", прожектиран абсолютно безплатно, като единствена цел е децата, учениците, нашите връстници, че и зрелите хора да помнят историята на страната ни. Документален е и разказва за живота на Лиу Айер в България - от пристигането му до неговата смърт. Филм за спорта, за трудностите, пред които са изправени бъдещите спортисти, за липсата на квалифицирани специалисти във всички области. Разказва се за трудностите на България през първото десетилетие на 20 век, за битките през Балканската война, за загуби без загубени битки. За един швейцарец, припознал страната ни като своя родина, който в края на живота си се изправя в битка срещу народ, говорещ родния му език. Жертвоготовен и повече българин от нашите съвременници.
За проекта "Българска история" ми разказа един от основателите му - Марио Мишев. "Идеята за сайта Българска история се зароди съвсем случайно. Бяхме ученици в дванайсти клас. Знаехме, че ще кандидатстваме с история, но не и какво ще учим. Дори не знаехме колко от нас ще останат в България. Имаше доста хора, които се колебаеха. Всичко започна през март месец на 2012 година, когато създадохме група във фейсбук Българска история. Първоначално това беше затворена група, но в последствие стана страница. През следващите няколко месеца осъзнахме, че това е нашето Нещо. Така всички останахме в страната. Сайтът започна работа 6 или 7 месеца по-късно. След като видяхме, че страницата има доста голяма аудитория (20 000 - 30 000 души), окрилени от частичния ни успех, създадохме сайта. Тогава започна сериозната ни дейност." - казва Марио. А дейността им е повече от сериозна. Двадесет и една годишните момчета и момичета приемат покани от учители в различни точки на страната и изнасят уроци в училищата. Освен това те издават и книгата "Българската история в 100 личности". Марио сподели, че е било изключително трудно да подберат само 100 личност, за които да се говори в книгата и още по-трудно е било да се избере само една, за която да се направи филм.
Млади, дейни, енергични и амбициозни, това са момчета и момичета, на които искрено се възхищавам и аплодирам. Заснемането на филма им е коствало най-вече време и усилия, споделя Марио. "Шест-седем месеца отне подготовката, заснемането и монтирането на филма. На снимачната площадка прекарахме 15 дни, през които изминахме 10 000 километра, включително пътуването до Швейцария. Организацията беше трудна, защото общо 50 души взеха участие в заснемането на филма, някои от които са наши приятели. Това беше едно изпитание за нас, но обиколките из страната остават най-уморителното нещо."На въпроса ми как тези млади хора са останали толкова обнадеждени за бъдещето на страната ни, Марио казва: "Обнадеждени сме, защото нямаме друг избор. Ако изпаднем в отчаяние няма да можем да направим нищо полезно. Може би ние сме най-болните реалисти, защото виждаме до къде е затънала страната ни, но това не трябва да влияе на никой. Българите са доказали, че когато е най-трудно, тогава сме най-силни. Разсъждаваме точно по-този начин. Смятам, че всеки би искал да остане тук, ако намери своето нещо. Проблемът е, че нито обществото, нито страната ни помагат по някакъв начин да го намерим. Никой не стимулира умните, млади и интелигентни хора. Наскоро попаднах на материал, в който се казва, че българските деца са най-добри в света по физика и нашите медали са повече от сумираните на Англия, Франция и Америка, но за това не се говори. Имаме прекрасни деца, които са способни да изумят целия свят със знанията си, но те не са героите на деня. За съжаление това е проблема. Умните и можещи българи бягат в чужбина, защото търсят себеподобни. Тук не ги намират, защото очевидно никой не ги приема. Смятам, че нещата трябва да се променят. Не знам дали това ще се случи, но за да останат нашите деца тук, това трябва да се промени и подобри. Това е най-важното - да създадем среда за развитие на поколенията след нас."
Разбира се, дейни хора като тези млади мъже и жени няма да приключат дейността си с прожектирането на този филм. Имам още доста идеи и замислени проекти, но решиха да ги запазят в тайната докато ги обсъдят и единодушно не бъдат приети. Обиколките по училищата, стартирали преди 2 години, ще продължат и през тази учебна година. Филмът ще бъде прожектиран в още 10 града, като програмата можете да видите ТУК, а скоро очакваме той да може да бъде гледан и по Българската национална телевизия.Освен изброените до този момент дейности, екипът се заема с още нещо - да вдъхне живот на българските улици. Под името на 100 софийски улици, носещи имената на бележити българи или дати, младите хора поставят табели с описание кои са тези хора и какво се е случило на тези дати.
Искрено благодаря на Марио Мишев за отделеното време! Други материали за екипа можете да откриете в сайта им точно ТУК. Надявам се тези хора да ви вдъхновят и да ви накарат да се гордеете, както накараха мен. И ако скоро ще бъдат във вашия град - не ги пропускайте, защото те го правят за нас!
Няма коментари:
Публикуване на коментар