Зад обектива или какво вижда Стефан Василев

    Хубави случайности се случват постоянно, а последната даже си има име. Той се казва Стефан, фотограф е, графичен дизайнер и определено силно позитивен човек. Случайно попаднах на профила му в социалната мрежа, основно великолепни портрети, обаятелно светли и нежни, и още по-случайно реших да пиша на този човек.

Стефан Василев е едно прекрасно олицетворение на цялата идея в колонката "хора" - тези, които вдъхновяват и усмихват дните ми. Той по-скоро направи цветна една от вечерите ми, но какво по-добро занимание в студена вечер, когато не ти се излиза, от това да се запознаеш с интересен човек. Да живее онлайн комуникацията! (трудно ми е да приема, че казвам подобно нещо, но да, случи се) Разглеждайки фотографиите му, някои от тях ми се сториха доста познати. Веднага го свързах с книгата "Градски светци" (относно темата за градските светци смятам да направя отделен пост, защото доста неща могат да се кажат и напишат по нея), съдържаща божествени портрети на момичета и млади жени в градска среда, но това определено не ми беше достатъчно. Знаех, че съм виждала тези снимки на друго място, но къде? И воала! Проектът WRCKLSS! За тези, които не знаят какво е това - проект, който набира все по-голяма скорост; красота, която е трудно да се опише с думи и която можете да разгледате тук. За още по-голяма изненада, Стефан се оказа и съосновател на WRCKLSS, а сайтът тепърва ще търпи развитие, но какво точно - за момента остава в тайна. Силно критична съм към портретната фотография, но за неговата работа колкото и да се опитвам, не мога да открия нещо, което да ми боде очите и за което да си кажа - ооо не, как можа да го направиш така, защо? - и прочие. 

     Василев снима от около 3 години, подтикнат от любопитство и желанието за нови контакти с интересни хора. На въпроса ми какво вижда през обектива си, отговори: "Целта ми е да покажа през него това, което виждам с очите си - красотата." Предполагам всеки от вас вижда сивото, тъжното и грозното всеки ден, но истинска дарба е в големия прашен град, да забележите красивото, че даже да го уловите и съхраните в кадър. "Да ме стрелят, ако това стане, хаха!" - казва Стефан, когато заговорихме за евентуалната загуба на усещането за красота и естетика. Битието му е светло, колкото са светли кадрите му. Можете да го откриете както в сайта на wrcklss, така и във фейсбук.

     Силно впечатлена, изумена, възхитена и очарована съм от работата му, и до такава степен, че аз, тази която се притеснява да застане пред камера, тихичко ще си призная, че в един момент ми се прииска да ме снима. Надявам се да усетите работата му така, както я усещам аз. Усмихнат ден и до нови срещи = )