Наскоро нашумелият Илиян Любомиров, известен повече като Августин Господинов издаде първата си стихосбирка "Нощта е действие", която размекна коленете на девойките и тийнеджърите. Всичко започва далеч преди октомври 2014 година. Далеч, далеч, колко дълги всъщност могат да бъдат 2 години? За някои много, за други малко време, но в края на 2012 година Августин (ще ползвам прозвището му) създава страницата Letters of flesh, която към момента се радва на доста почитатели. В нея той споделя личните си писания, а момиченцата, които са основната му аудитория, въздишат и премалят по красивия и (едва ли не обявен за) гениален Господинов. Доста се колебаех дали да споделя вепчатления за това сборниче (особено имайки в предвид, че разказите на Керет чакат от доста време), защото аз самата съм с особено противоречиви впечатления за него. С цел да не създавам дълъг по обем текст, който да ви затормозява и отегчава с безсмислиците си, ще споделя защо ЗА и защо ПРОТИВ Августин Господинов.
В "Нощта е действие" действието липсва. Нощта я има, но като че само нея. Тук-там в някой стих лирическият решава да опише някаква случка, но това е толкова рядко срещано, че е живо изключение. Действието е изчезнало. Говори се, описва се на дълго и широко, дрехите на жената, косата, обувките, но само толкова. Тя е красива, нежна, често коварна, но пасивна какво поета.
На двадесет и две години съм, от женски пол, сантиментална, любвеобвилна и доста емоционална. А Августин пише за любов и секс. Само за жени. Те винаги са центъра на творчеството му. Пише образно. Отдава голямо значение на детайла, на дребните шнолки и ластичета в текстовете му. Ако това са стихове - то са бели стихове. Липсва пунктоация, можеш да променяш представата за край на изречението и интонацията, и добиваш различен поглед за стиха. Повечето момиченца мечтаят за подобен принц на бял кон, безкрайно романтичен и сантиментален, който да ги постави в центъра на Вселената. Това усещане се вселява в читателките му. Че коя жена не иска да се чувства единствена и специална за някого?!
бих те откраднал
като дъвка
от лафка
дума по дума
бих те откраднал
ластиче по ластиче
вдишей след вдишей
ти само не се давай
поеми се пишат
за отказани целувки
О, ти "гений" на нашето време... Нищо гениално няма в тези писания. Поезията е, за да я усещаш, за да мислиш, да ти отваря очите, да ти удари пестник. Поезията развива и провокира. Тя не поднася, или поне не поднасяше, всичко наготово. Къде остана "душата ми е стон, душата ми е зов"? Къде е "аз не живея, аз горя"? Привърженик съм на романтизма и символизма, може би затова е такова отношението ми. Но ако някой отдаде това ми мнение изцяло на пристрастие, бих попитала: "Лириката е създадена, за да дава и да оставя след себе си? Какво ви даде тази "Нощ" освен евентуално удоволствие докато я четете? Нещо повече даде ли? Каква следа остави в съзнанието ви? За какво ви провокира да мислите?" Тези неща ми се губят и липсват. Не намирам никаква литературна стойност в думите на Августин. И докато си повтарям, че това е далеч от истинската поезия и материализма в тези стихове ме отблъсква, си припомням първия път, в който попаднах на страницата на Августин. Истински приятно ми беше.
И сега ми е приятно да го чета за разтуха, по между другото. Силно ми напомня на Иво Тицин. Само дето Тицин няма такъв ПР и рекламна кампания.
За мен Августин Господинов остава поет по между всички останали. И веднага се сещам за думите на Бредбъри: "Ще дойде ден, помни ми думата, когато на всеки човек под слънцето ще се падат по пет писатели!" Този ден идва.
телефонът ѝ ме познава
по-добре от нея самата
когато ѝ се обадих
да ѝ върна обеците
забравени до леглото
томчето френска поезия
табакерата с монограм
шала напоен с въздишки
екранът изписа
непознат
***пий рома си без лед
кафето си без захар
мъжете си на екс
хвани косата си
на кок
по женски
или се сплети
като момиче
гледай плахо
и потрепвай
под дъха ми
изповядвай се
без думи
не искай прошка
въжетата ще режат
тънката млечност
на кожата
камшикът ще рисува
авангард
раните ще са бижу
белезите - кич
любовта
Е
клише
лудостта
просто
Е
***
сънувах те
в sms на латиница
с 4-ки и 6-ци
събудих се
обиден
лежеше до мен
запетайка
сложих ти точица
и пълен член
и ето
заспахме отново
пунктуално прегърнати
граматически верни
обичащи се
до многоточие
***
в дъждовни следобеди
като този
когато се стъмва
неправомерно
искам да те науча
да правиш кръгчета
докато пушим
свити цигари
на балкончето
да ти открадна
ластика за коса
и най-хубавите години
и да ги сложа
на китката си
или с гумени ботуши
да газим шумата
без чадъри и часовници
дъждовните следобеди
никак не са време
да те няма
Няма коментари:
Публикуване на коментар