Да се загубиш в разкази докато „Всичко стана луна“ на Георги Господинов

      На това очарование на съвременната българска проза се натъкнах през лятото на миналата година, докато се разхождах безцелно из стария град в Созопол. Видях малка сергия на издателството и нямаше как да не се спра и поне да разгледам какво се крие там. През това лято ми беше доста трудно да чета, защото работата ми не позволяваше да чета обемни текстове, а след края на работния ден едва различавах буквите една от друга. За щастие попаднах на този

сборник с разкази и - о, чудо! Това беше нещото, което търсех и от което се нуждаех. Краткият обем на всеки разказ ми позволяваше да чета по време на работа и не се притеснявах, че трябва да оставя четивото си в даден момент, а след това няма да помня какво се е случило.

      А какво се случи? Влюбих се! Безумно и неочаквано! Останах очарована от стила на писане на Господинов, от подбора на думи, от подреждането на ситуациите. Дори от избора на заглавия на всеки разказ! В нея съществува идеалният баланс: достатъчно лека, за да не ти се натрапва и позволява да я четеш дори за отмора, и в същото време ти дава възможност и свобода да обмисляш това, което си прочел. Всеки сам избира как да я възприеме. Отделните разкази са малки вълшебства, събрани в няколко страници, които тръпнат в очакване да бъдат открити. Точно 19 са на брой и искам всяко от тях да прочета по 19 пъти! От дълго време нищо не беше грабвало вниманието ми по този вълнуващ начин.

 „Знаеш ли от както е направен Космосът? Направен е от самота. Това е материята. А самотата е летливо вещество, което се стреми да изпълни цялото пространство около себе си“.

      Книга, която обичам да препрочитам… Може би е по-подходящо да я чета, когато искам да остана сама със себе си или просто когато съм самотна, но честно казано не мога да се чувствам самотна с тази прелест в ръце. А и тези финали, ах, тези финали! Ако Господинов казва, че: „Няма по-добър начин да се влюбиш в град от този да търсиш една жена в него.“, аз ще кажа – няма по добър начин да се влюбиш в една книга от този  не просто да откриваш някой в нея, а да намираш себе си.

      Това е книга, която не мога да се сдържа и да не препоръчам. Дано се влюбите в нея тъй както аз.