От много време търсех книгата на колумбиеца Габриел Гарсия Маркес "Любов по време на холера", но все не я намирах. До там, където успявах да я проследя, вече беше изчерпана, не я намираха и изникваха куп причини, поради които все не успявах да се добера до това малко чудо. Но през един горещ летен месец, съвсем случайно, бързайки в обедната си почивка, погледът ми се спря на една стара, малко раздърпана и с пожълтели страници тъжна книга, наред с редица други изоставени книжки на една улична сергия. И я познах! Това беше тя! Моят Граал!
Още щом я видях беше ясно, че тя ще бъде моя. Погледнах я, взех я в ръце, и макар че вече книгата беше на около 30 години, тя все още миришеше на чиста и нова хартия. Без колебание я грабнах и се разбързах към работа, но много по-щастлива, отколкото се бях събудила.
И чудото започна още на следващия ден. В първите двайсетина страници се зачудих - "А дали не съм очаквала твърде много от това четиво, и да не би сега да остана разочарована?", но не. Тази книга ме грабна, разтърси ме и ме направи толкова щастлива, колкото ме е правел само "Малкият принц", макар и двете да са със съвсем различна тематика.
1qqqqqqqqq
Като за начало ще разкажа за какво иде реч, за тези, които не са запознати с тази класика. Това е една вълнуваща любовна история и по-точно се говори за тази любов, която разболява, която те побърква и която е способна да съсипе живота ти. Нашите влюбени са богато младо момиче и бедният пощальон, който се влюбва от пръв поглед. Всъщност пръв поглед не е най-точно казано, защото той първо чува гласа на момичето и това го привлича най-напред. Той започва да я чака в парка всеки ден, само за да може да я зърне как Фермина Даса се разхожда с леля си. Но любовта на нашият герой Флорентино Ариса така и не процъфтява, тъй като неговата любима предпочита спокойния семеен живот с д-р Хувенал Урбино, вместо разтърсващото усещане с пощальона, който я причаква в парка. Как се развива историята - няма да разкрия. Предполагам на други места може да откриете какво се случва, но моята цел не е да правя преразкази, а по-скоро да ви кажа, че това, за което пиша си струва да се прочете и самите вие да усетите историята, вместо да трупате впечатления от чужди преживявания с тази книга.
Изключително детайлното описание ме впечатли от разболяването на Флорентино Ариса от любов през младостта му, до качването му на кораба, когато вече е с побелели коси. Изключително завладяваща и омагьосваща е! Това е истински шедьовър на литературата! Емоциите така са изказани, че не само ги разбирате, но и ги усещате вътре в себе си! Тази книга ще ви накара да чувствате влюбени, да страдате, да се усмихвате, да усетите мириса на солена вода. Ще ви накара да я съпреживеете заедно с героите и, може би дори ще се колебаете. Едно само е сигурно - няма как да останете безразлични към това малко чудо на литературата! Ако трябва да оценя тази книга по десетобалната система, то със сигурност тя получава 10!
И един съвет от мен, ако някой си каже "Защо да я чета, когато мога да гледам филма?", моля ви, умолявам ви, не го правете! Опитах се да го изгледам, но той така осакатява този диамант на романите, че (повярвайте ми) започна да ми се гади и плаче едновременно. Не се лишавайте от това незабравимо изживяване, което ще ви донесе тази книга.
И тъй като имам навика да подчертавам с молив тези цитати, които ми правят най-силно впечатление, ще споделя няколко от тях с вас:
"Но и двамата научиха едно: че мъдростта идва, когато вече не служи за нищо."
"Така и не разбра как забавлението се бе превърнало мъчителен копнеж и кръвта и сякаш се разпенваше от нетърпение да го види..."
"Целият и багаж пропадна заедно с мулетата, но в този дълговечен миг, докато ужасеният вик падаше и накрая замлъкна на дъното, тя не помисли нито за бедния загинал мулетар, нито за размазаните животни, а за нещастието, че и нейното муле не беше завързано за другите."
"-Той е грозен и тъжен - каза тя на Фермина Даса, - но е самата любов."
"... но се остави да бъде воден от своето убеждение, че човешките същества не се раждат веднъж завинаги в деня, в който майките им ги даряват на света, ами че животът ги заставя още неведнъж да родят сами себе си."
"Единственият провал в живота ми е, че след като пях на толкова много погребения, няма да пея на своето."
"... можеш да бъдеш влюбен едновременно в няколко жени и то във всяка със същата мъка, без да си предател към никоя. Останал самотен сред навалицата на пристанището, във внезапен пристъп на гняв той си каза: "Сърцето има повече стаи и от публичен дом."
"Преди един век ми осраха любовта с този беден човек, защото бяхме прекалено млади, а сега искат да го повторят, защото сме прекалено стари."
Това е от мен, приятели. Надявам се тази малка статия да ви е допаднала. Ще се радвам да споделяте и вашите мнения!
До нови срещи! = )
Няма коментари:
Публикуване на коментар