Стоя и се наслаждам на прекрасния момент, но оглеждайки се наоколо виждам десетки, дори стотици забързани хора, които са толкова устремени в това, което искат да направят, че не забелязват нищо около тях, а и най-вероятно не си дават сметка, че днес е неделя. Нека поне за миг поспрат и си поемат дъх. Дали си дават сметка, че бързайки пропускат живота си?
Те просто минават покрай него, но дори не го забелязват, защото бързат да отидат на работа, бързат да си платят сметките, бързат за градски транспорт, жените бързат да свършат домакинската си работа, мъжете бързат да си изпият бирата, а между това цялото бързане, децата порастват бързо, и когато е твърде късно, бързащите хора обвиняват времето, защото минавало твърде бързо покрай тях. По-скоро те минават покрай него почти неусетно, погълнати от рутината на сивото си ежедневие.
Това наистина ме натъжава. Предполагам, че някой сега ще си каже: "Ами да, как няма да бързат тези хора, все пак трябва да ходят на работа и да се издържат, независимо дали са сами или носят отговорност за цяло семейство.". А ето как ще отговоря, ако случайно има подобна зародила се мисъл у някой - в никакъв случай не искам да критикуван начина на живот на когото и да било. Може би използвам едно голямо клише в този момент, но след един човек не остават само къщи, коли, бижута и каквито и да било предмети, а остават спомени с този човек. Естествено ако сте успели да създадете такива. А и ще е тъжно, ако попаднете в следната ситуация - на около 60 години сте, омъжени/женени, с голяма къща, 2 коли, прекрасни деца, а спомените, с които се гордеете, че сте създали и моментите, от които се разтуптява сърцето ви се броят на пръстите на едната ви ръка.
Време е да отделим малко повече време за себе си. Станете 15 минути по-рано, направете си кафе преди да отидете на работа и го изпийте седнали на терасата или просто излежавайки се, вместо докато пиете първото си кафе за деня да като се преобличате, да оправяте леглото, да правите закуска, да изхвърляте боклука и по възможност да правите всичко това едновременно плюс куп други занимания.
Отделете малко време за себе си и се огледайте. Днес е нов ден и той може да бъде приказен, стига вие самите да го направите такъв...
Напълно съм съгласен. Вероятно е от порастването. В гимназията обичах да седя на пейки в парка, една приятелка ми показа колко е хубаво да газиш бос из реката, на село и до днес ходя бос из пръстта, играех футбол с часове... но сега, сега мисля само как да изкарам пари, понеже все не стигат и като че ли нищо не правя с удоволствие, освен писането. Надявам се и на теб да ти носи удоволствие то, защото пишеш добре. Радвам се, че реши да направиш този блог... надявам се скоро да видя и някой твой стих тук... ;)
ОтговорИзтриване