Здравейте, Приятели!
Днес ще ви разкажа за една книга, за която все не намирах време да допрочета, а именно "Яж, моли се и обичай" на Елизабет Гилбърт.
Преди да успея да се добера до книгата всъщност гледах филма. Доста увлекателен, с една от любимите ми актриси - Джулия Робъртс. Леко поднесен, не натоварващ, но същевременно филм, който те кара да се замислиш. Изгледах го и тъй като се доверявам предимно на себе си и на доказания опит, че книгите винаги са по-добри от филмите - взех си я.
Това не е обикновената история на един американски развод, нито блудкава любовна история. Това е книга за голямата любов, която таим вътре в себе си, книга за хармонията и разбирането на вътрешният ни Аз.
Тематично романът е разделен на три части: 1. Италия; 2. Индия; 3. Индонезия.
В Италия нашата главна героиня Лиз се отдава на плътските удоволствия и по-скоро на удоволствието от храната. Там щастие е порцията лазаня или дори малкото късче моцарела. В Индия се отдава на медитация в ашрам, отдалечен от светския живот. Там опознава себе си. А в Индонезия и по-конктретно в Бали балансира между двете. Тези и пътувания отнемат общо година, а тя е силно променена от Лиз, журналистката, която живее в Америка.
Това е книга, която ме накара да потърся хармонията в самата себе си, книга, която ме кара да се чувствам спокойна и комфортно в компанията само на мека завивка и чаша кафе. Прилив на щастие ме обливаше всеки път, когато разгръщаш страниците и и честно казано това книга, която не исках да свършва. Признавам си, през последните няколко дни не исках да я допрочета, защото не исках да приключва това хармонично за мен преживяване.
Впечатлена бях от микроисториите в рома, които се срещаха от време на време. В някои от тях се говореше за историята на мястото, на което се намира главната героиня, в други за личните истории на третостепенни герои, които са представени по начин, по който (гарантирам ви) ще сте убедени, че такъв човек съществува и това е съвсем реално събитие.
Стилът на разказване е лек и ненатрапичив, разговорен на моменти и с доста закачки към читателите. Допаднаха ми уточненията под черта, които допълват голяма част от лицата и събитията. На моменти оставах с впечатление, че авторката е срещу мен и ми споделя интимни части от живота си, такава близост почувствах, четейки тази книга.
Може би съм влюбена в тази книга заради мечтата ми да пътувам, а тя разкрива дребни детайли от всяка страна, така че усещам дори как ме бодат листата на палмите в Бали и ми става задушно от влажният и горещ въздух. Може би съм пристрастна, а може би не. Надявам се тези от вас, които са я чели да споделят мнения и надявам се малката статия да ви е била полезна!
До скоро! = )
Няма коментари:
Публикуване на коментар