Книгите не са за бедните!

Книгите не са за бедните! 

Жадни сме за литература ама нямаме пари!

Интелектуалците на Пловдив се редят на опашки за намалени книги

Тъжна картинка са опашките за книги по време на големите намаления. Че даже плачевна. Само преди два дни, една от пловдивските книжарници по центъра обяви намаление с  40% на книги от едноименното издателство и 60% за други 6 заглавия. Както повечето други хора, в края на работния ден, обзета от еуфория за литература на достъпна цена, поех към книжарницата и още с влизането ми се приплака.

На хората им се чете! Жадни са за литература, но книгите бавно и славно се превръщат в лукс, който е непосилен за много семейства. Дори книги със средна цена 12 лева остават само блян в очите на някой любител, а за луксозните издания, които гравитират около 100-цата да не говорим.

Чете им се, но книгите не са за бедните! Трудно можеш да отделиш дори 10 лева от бюджета си за литература, когато парите не стигат, за да покриеш сметките си, а ако имаш дете и дума да не става за излишни харчове. Обаче подобни намаления карат хората да чакат на опашки и да се чудят колко точно книги от по 7 лева (с намалението) могат да си позволят. Една, две? Само че момичето пред мен иска цели 4, а хазяинът чака да си получи наема. Тя иска да отиде и на театър с приятелка, само че билетът е 18 лева и двете се надяват да пуснат ваучери в онлайн платформа за колективно пазаруване, че да могат да се насладят на изкуството. (В такива моменти, билетите се разпродават за минути.)

Всъщност, нито цената на книгите е много висока, нито билетите за театралните постановки са с неоснователни цени. Изкуството струва пари и това е съвсем нормално. Само че много жители на Европейската столица на културата не могат да си го позволят (понякога дори с намаленията). Е, не всички разбра се. Работещите в IT сектора, управителите на малки, средни и големи фирми, крупните инвеститори или онези, които са изсмукали средства някой полуреализиран евро проект са си супер. Не, че те ще се избият да дават пари за оперни и театрални постановки, но това е друга тема, която няма да засягаме днес. Но все пак, на подобни събития продължаваме да виждаме едни и същи лица, а новодошлите мога да изброя на пръстите на едната си ръка.

Междувременно, обикновените хора, както повечето ги наричат, известни още като служители и работници, средства за изкуство и култура нямат. И колкото по-трудно им е да отделят макар и минимална сума за целта, толкова по-силно биват презирани от елитарното общество на града ни, което нарича всички преселници селяни, макар че сред тях има столичани и все повече чужденци.

И без да се отплесваме от темата, се връщаме обратно към книгите. По този въпрос, коментари от рода на: „Има библиотеки, да ходят в тях като не могат да си купят книги“ заливат всеки, който се намира в подобна ситуация. Само че библиотеките и читалищата нямат огромно финансиране, и средствата за нови заглавия рядко недостигат. Така че… ще си четем каквото има или до каквото се докоснем безплатно в интернет, защото книжарниците вече гонят хората, които четат вътре.

Ще се редим на опашки докато има намаления на книги. Ако трябва, ще си купуваме само 1 книга, която след като прочетем, ще разменим с някой друг, защото излиза по-евтино. Литературата не е за бедните, но от името на много хора мога да заявя: „Искам да си купувам не по една, а по няколко книги на месец, но не мога да си го позволя.“ Добре че пловдивският дух все още е жив, иначе Европейската столица на културата щеше да е титла само за онези по високите етажи.  

Имате пълно право да не сте съгласи с мен. Но на финал, ще ви запитам две неща. Дали онези хора, с които се видях на опашката в книжарницата, ще усетят културата и изкуството на Пловдив? Могат ли те да си позволят да бъдат част от ЕСК 2019-та? Нека всеки сам си отговори.