Понякога искам захаросани истории

Както всяка друга жена, без значение на колко години е тя, понякога и аз искам захаросани истории. Като онези по филмите, лигави и романтични. Но не, искам да ги гледам от екрана на телевизора или монитора на лаптопа, а ми се ще се да ми се случат наистина, макар че все още не съм изгубила разсъдъка си и си повтарям „това са само филми и такива неща не се случват“.

Да, имам страхотен приятел с когото живея и който се държи много мило, до колкото позволява суровата му мъжка същност, но това не пречи понякога, когато си лягам, да забивам нос във възглавницата и да си представям какво би било ако той бе романтичен като напудрените герои от филмите.
Представям си съвършената първа среща, тръпката от първата целувка, цялото вълнение и усещането от онази бурна и единствена любов, която е съвършена и в която сте само двамата, без трети лица, без мнението и коментарите на околните. Истинска, в която няма сравнения, в която не ти е нужно време, за да помислиш дали наистина това е твоят човек…

Признавам си, понякога си припомням стари случи от преди години. Дали от хормоните в тийнейджърството, дали от различните хора, но като че тогава тези памучно розови моменти бяха много мнооого повече. И в един миг изчезнаха. Само дето аз си искам захаросаната приказка. Да, романтична съм и обичам да правя подобни жестове за половинката си, макар че не съм сигурна как точно ги възприема мъжът до мен. Хубаво ми е да поднасям изненади, да се обяснявам в любов, да разказвам колко специален е той, само че понякога ми се иска и аз да чуя подобни неща, които не са изразени с 2-3 думи, а ей така – описани подробно с думи и много детайли, които карат кожата ти да настръхва.

Да, искам си захаросаната приказка в събота. Утре може и да ми е минало и пак да се примиря с действителността, но днес я искам. Пък и времето е съвършено – навън вали и е студено. Да се появи мъж с цветя на вратата или с бонбони, или само с усмивка. Да седне до мен и да пием чай, да си говорим с часове без да се разсейваме от телефони и телевизия. Да не ни е необходимо нищо друго освен топло одеяло и две чаши чай, и котката, която и без друго се чувства собственик на апартамента и няма да ни остави намира. Да заспя преди него, сгушена в ръцете му и толкоз.

Искам си захаросаната приказка в събота вечер. Не очаквам някой да ми я подари, мога и сама да си я измисля. Но кога ли ще се уморя от това?