Тя лакира ноктите си в жълто,
а в цвета добавя малко слънце.
Очите и са страшно многодъждни,
а мъглите си събира в бабините грънци.
По кожата си носи маргаритки,
около глезените вият се бръшляни.
Над главата и надвиснали са облаци
събирани от горските поляни.
Тя крие се във стръкчета тревички,
тича боса по небето без да спира.
Вместо ръцете си тя вятър има
и окичва си мечтите на огърлица.
Това е тя – мъничка вселена
и събира в себе си всичките планети.
Тя не събира картички и вещи.
Това е тя – колекционер е на моменти.
Няма коментари:
Публикуване на коментар