За българската откровеност

Ние, българите, не сме хейтъри, никак даже. Ние сме откровени! Да не сте се объркали нещо?

Българската откровеност е толкова популярна, че дори в мрежата на 9gag ни познават като грубияни. Хора, които не знаят къде се намира България, вече знаят за неповторимите ни балкански черти, които може и да не са присъщи за всички българи, но на овцата и е трудно да се открои от стадото.

Темата за родната ни откровеност ме жегна съвсем случайно, на едно литературно представяне на Сиромахов. Интересното на нацията ни е следното. Ако отправяме негативен коментар към някого, то е защото сме честни и открити, и не желаем да говорим зад гърбовете на хората. Ако обаче нещо ни направи добро впечатление, то или не го споменаваме изобщо и мълчаливо подминаваме, или все ще намерим за какво да се заядем. Я, че човекът бил връзкар, че музиката не ни е по вкуса, че картината е нарисувана с некачествени материали.

Сами саботираме талантите си и хубавото, което се ражда на територията на тези 11 хил. кв. км. Това безкрайно много ми напомня за вица с различните нации в ада. Как до всяка нация има по един дявол, който да пази хората, за да не избягат от казана, само до българите няма. И ако не знаете защо – защото ако някой българин тръгне да се измъква, останалите ще го издърпат обратно вътре.

Дали пък у нас дефинициите за откровеност и честност не са се променили? В напечатаните тълковни речници има дефиниция за откровеност, но в онлайн речниците я няма. Съществува „искреност“, която е синоним, да, но „откровеност“ няма. Може би през 1984-та година тази дума се е ползвала все още. Днес сякаш се опитва да бъде заличена от разговорната и книжовната ни реч. Нима има дума, която Гуугъл не знае и уикипедия не познава? Явно да.

„Не, човек, не ставаш. Не ми се сърди ама ти го казвам, защото съм честен с теб.“ А човека, който не става, се оказа един от най-добрите фотографи в страната.  

Та ние откровени ли сме или избиваме комплекси? Или завиждаме? Идея си нямам каква е причината за това масово явление в страната, но започва да ме притеснява все повече и все повече. Наясно съм, че не се живее за чуждото мнение и не бива всеки коментар да се приема особено лично, но като че ли и градивната критика вече е приемана като хейтърство. Но за какво говоря аз, след като от известно време бивам представяна като "Хейтъра", заради две критики към някого? 

Аз ще спра до тук и ще се надявам някой да се замисли над просто представените ми словоизлияния.