Обич на думи

Уморих се от обич на думи,

oт непредвидени сутрешни плачове.

Така ми се иска да гоня мечтите си,

a не празните среднощни влакове.

Наслушах се на милион обещания,

на хиляди клетви и безбройните „истини“.

Беше пламък, но бавно изгасна.

Дори последните въглени са утихнали.

Тихо, няма смисъл вече от думи.

Углошах  от твоите приказки.

Любовта не става с разказване,

тя е пожар, но не и утихване.