Балансът е винаги на ръба докато четете Тицин

      На ръба съм да падна особено когато трябва да пиша за Тицин. Сам контрастира между двете си издадени книги – кулинарна и стихове. Така те кара да тичаш по ръба на стиховете му, че залиташ ту в прехвала, ту в изблик на гняв, че изобщо може да се публикува нещо подобно. И в даден момент се питаш – да не би това да е просто съвпадение на имената? Питах се, признавам си…

Ново очарование от Garnier

      Винаги съм обичала продуктите на Garnier. Всичко започна с един рол-он, след това скраб за лице, лосион за тяло и неусетно те заеха голяма част от продуктите на тоалетка ми. А пък и когато съм наистина доволна от един продукт трудно бих го заменила с друг без жестока битка в мен. Тогава настава истинска война между ангелите и демоните, които застават яростно зад позициите си, а аз се оказвам съвсем объркана в козметичен магазин, гледаща сякаш в нищото.

Да се загубиш в разкази докато „Всичко стана луна“ на Георги Господинов

      На това очарование на съвременната българска проза се натъкнах през лятото на миналата година, докато се разхождах безцелно из стария град в Созопол. Видях малка сергия на издателството и нямаше как да не се спра и поне да разгледам какво се крие там. През това лято ми беше доста трудно да чета, защото работата ми не позволяваше да чета обемни текстове, а след края на работния ден едва различавах буквите една от друга. За щастие попаднах на този

сборник с разкази и - о, чудо! Това беше нещото, което търсех и от което се нуждаех. Краткият обем на всеки разказ ми позволяваше да чета по време на работа и не се притеснявах, че трябва да оставя четивото си в даден момент, а след това няма да помня какво се е случило.

"Рай" на Радослав Гизгинджиев или иначе казано - твърде сладко е за мен

      Книгата, за която реших да пиша днес ме остави с доста противоречиви впечатления. Ако трябва да бъда честна - в момента мислите ми са толкова хаотични, колкото са главите в романа. Безспорно предизвика любопитството ми от трейлъра, който изгледах, но направих една огромна грешка преди да я прочета - прочетох буквално десетки коментари. В повечето от тях  се споменаваше определението "шедьовър", а що се отнася до съвременната българска литература, имах такива очаквания от тази книга, каквито до сега не съм имала. В крайна сметка се оказа, че имам различна представа за понятието "шедьовър" от останалите читатели, които са коментирали.