Отидох в магазин за техника. Рядко го правя, предпочитам да оползотворявам времето си по друг начин от безсмислено шляене между щандовете на каквото и да било затворено помещение. Търсех си мемори карта за ултра, мега, гига функционалния таблет, който наскоро получих като подарък.
Ще ми се да кажа, че ме посрещнаха любезно, но това не се случи. Докато се опитвах да се ориентирам в огромното хале, в което бях попаднала, се загледах какво всъщност се продава в момента. Ултра тънки телевизори, супер леки камери и фотоапарати, мултифункционални пасатори, блендери, мултикукъри, и какви ли не други неща, от които май едно време нямахме нужда.
Да се върнем малко на ултра тънките телевизори. Те са уникални, побират се навсякъде (поне що се касае до ширината им), могат да бъдат окачени на стената или поставени на секция, шкаф, под, покрив, прибрани зад хладилника или в каквото и да било пространство, което не е по тясно от 5 см. Телевизор не ми е нужен и, признавам си, не слушах много момчето, което се лепна до мен да ми обяснява колко много съм искала и съм имала нужда от тоя телевизор. До нас обаче се изправи една двойка, наближаваща 50-те може би, и двамата съпрузи се заслушаха така, сякаш им продават не някакъв си телевизор, а мечтата на живота им. Обаче ултра тънкия телевизор изискваше утра дебел портфейл. Двойката посърна като чу цената. Жената тъкмо се бе развълнувала как щеше да вижда кристално ясно драматичните погледи на актьорите с индийките сериали. Да ама не.
Смешно ли ми стана или тъжно, не можах да си отговоря. Останах с впечатлението, че най-използваната дума в наши дни е „ултра“. Ултра свежо, ултра удобно, ултра компакнто , ултра скъпо… И всички тези неща ми се виждат ултра безполезни. Какво би последвало след покупката на телевизора, с който до сега ви губих времето? Ще се прибере щастливото семейство вкъщи, ще се скарат кой да избира каналите, ще си мълчат. Може би ще се обадят на децата си и пак ще си помълчат. Кому е нужен телевизор за 10 бона, щом той просто е красива декорация на празен дом?
От кога душите ни изтъняха като най-нов модел плазмен телевизор на пазара? Загърбваме все повече красивото и истинското около себе си и фокусът ни се премества към материалния свят, който е тленен и временен. Ултра тънкият ви телевизор няма да ви направи по-щастливи. Само ще заглуши звукът на нещастието, което се опитваме да убием с него. Не съм очаквала, че изтъняването на телевизорите е правопропорционално на човешката душевност.
Няма коментари:
Публикуване на коментар